Бягащият човек
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Richard Bachman #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бягащият човек». Краткое содержание книги:
Действието се развива в близкото бъдеще, когато в света властва анархия и глад, а огромна развлекателна компания примамва хората да участват в смъртоносни игри, предавани по телевизията. Бен Ричардс, главният герой на романа, участва в такава игра, за да спечели пари за лекарства за болната си дъщеря. Играта се казва „Бягащият човек“, където единствената цел на главния герой е да остане жив.
— Ако ми е строшил проклетия фенер, ще го…
Някой му изшътка гневно. Парцалът на входа се отмести и Ричърдс включи лампата. Пред него бяха Стейси и един друг негър. Брейдли изглеждаше около осемнадесетгодишен, носеше кожено яке и гледаше Ричърдс със смесица от омраза и интерес. В ръката му щракна и заблестя острието на автоматичен нож.
— Ако имаш оръжие, хвърли го.
— Нямам.
— Хич не ти вярв… — той млъкна и очите му се разшириха — Хей, ти си оня тип от Безплатната телевизия. Дето видя сметката на Младежката християнска организация на Хънтлингтън авеню. — Върху навъсеното му черно лице се появи неволна усмивка. — Казаха, че си изгорил пет ченгета. Вероятно това означава петнадесет.
— Излезе от шахтата — каза Стейси важно. — Веднага разбрах, че не е дяволът. Знаех, че е някой бял негодник. Ще го намушкаш ли, Брейдли?
— Млъкни и ни остави да говорим — Брейдли измина разстоянието до края на ниската барака приведен неудобно и седна с лице към Ричърдс на една паянтова щайга за портокали. Погледна ножа в ръката си, сякаш изненадан, че е още там, и го прибра.
— Търсят те под дърво и камък — каза най-накрая.
— Вярно е.
— Къде отиваш?
— Не зная. Трябва да се измъкна от Бостън.
Брейдли се замисли:
— Ще дойдеш вкъщи с мен и Стейси. Трябва да поговорим, а тук не можем. Много е открито.
— Добре — каза уморено Ричърдс. — Все ми е едно.
— Ще минем отзад. Копоите цяла вечер обикалят. Сега вече знам защо.
Когато Брейдли тръгна напред, Стейси силно изрита Ричърдс.
Той го погледна за момент, без да разбира нищо, и тогава си спомни. Подаде три нови долара на момчето и Стейси се погрижи те да изчезнат веднага.
…междинно отчитане — минус 064…
Жената беше много стара. Ричърдс си помисли, че никога не е виждал толкова стар човек. Носеше домашен халат от басма, сцепен под ръкава. Докато готвеше това, което бе купила с парите на Ричърдс, прастарата й гърда се люшкаше напред-назад зад цепката. Пожълтялата от никотина кожа на пръстите й беше напукана и се белеше, а ноктите й бяха отрязани до дъно. Стъпалата й, деформирани от години стоене права, приличаха на две обърнати лодки, обути в терлици от хавлиен плат. Изглежда сама се бе къдрила с маша в треперещата си ръка — усукана мрежа за коса придърпваше прическата й назад и й придаваше вид на килната настрани пирамида.
Лицето й бе делтата на времето — вече не черно или кафяво, а сивкаво, съшито с милион бръчки във всички посоки, неравно и провиснало, с торби под очите. Беззъбата й уста сръчно се справяше с цигарата, пъхната в нея, като изпускаше кълбета дим, който се натрупваше и увисваше около жената на малки сини облачета. Тя пуфкаше напред-назад, като описваше триъгълник между тигана, дъската за рязане и масата. Памучните й чорапи бяха навити под колената, а между тях и края на халата изпъкваха разширените й вени, напомнящи на часовникови пружини.
В апартамента витаеше духът на отдавна отишло си зеле.
В отдалечената спалня Каси изпищя, задави се и млъкна. Брейдли, ядосан и засрамен, бе казал на Ричърдс да не й обръща внимание. Тя имаше рак и на двата бели дроба, а скоро болестта беше плъзнала нагоре към гърлото и надолу към стомаха й. Каси беше петгодишна.
Стейси отново бе излязъл някъде. Докато Ричърдс и Брейдли разговаряха, влудяващият аромат на варено говеждо, зеленчуци и доматен сос започна да изпълва стаята, като изтласкваше миризмата на зеле в ъглите. Ричърдс едва сега разбра колко е гладен.
— Можех да те предам, човече, можех да те убия и да открадна всички тези пари. Да предам тялото ти. Да взема още хиляда долара и да ми е широко около врата.
— Не мисля, че би го сторил — каза Ричърдс. — Знам, че аз не бих могъл.
— Защо го правиш, все пак — попита раздразнен Брейдли. — Защо изобщо си се хванал? Толкова ли си алчен?
— Името на дъщеря ми е Кати. По-малка е от Каси. Има пневмония. И тя плаче непрекъснато.
Брейдли замълча.
— Може да оздравее. Не е същото като… на Каси. Пневмонията е просто настинка, но трябва да имаш лекарства и лекар. Всичко това струва пари. Тръгнах да спечеля пари по единствения възможен за мене начин.
— И пак си прекаран — каза Брейдли натъртено. — Прекарва те половината свят. Всяка вечер в шест и половина. И в този шибан свят твоето момиче щеше да е много по-добре в положението на Каси.