Магията на Волкхавар
- Автор: Ли Танит
- Язык: болгарский
- Переводчик: М. Дамянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на Волкхавар». Краткое содержание книги:
Джай погледна надолу към слабата безжизнена ръка с дълги черни нокти, навита като отровна змия около жезъла му.
— Вземете го, господине — отговори и почувства облекчение.
Волкхавар пое пръчката. Почука по земята с нея. Извика име или дума, която никой не знаеше — Такерна.
Изведнъж пламъците на всички факли станаха черни — изпускаха невероятно брилянтна тъмна светлина, от която всички лица изглеждаха като трупове на удавници.
Конвулсивен трепет обзе тълпата, но никой не избяга. Никой не посмя да побегне.
— Е, как е? Не е лошо за начинаещ, нали? — попита Волк.
Замахна още веднъж с жезъла. От него изскочиха искри с цвета на кръв. Когато искра докоснеше земята, се появяваше фантастично животно с шест или осем крака, три или четири глави, опашки като камшици и очи като лаври.
Волк се смееше, но не сърдечно, както се смееше Джай. Той плесна с ръце и ноктите му се удариха един в друг.
Над тях небето стана ослепително светло. Огромен черен лебед с огнена човка долетя от юг. Сянката от крилете му покри двора, къщата, хълма. Хората пищяха и закриваха главите си с ръце. Лебедът прелетя ниско и отлетя на север. Птицата беше голяма колкото четири коня, перата й миришеха на пушек и нощ.
Волк се обърна. Размаха ръце над артистите, сякаш ги благославяше. Роклята на артистката избухна в пламъци. Тя пищеше и се опитваше да ги загаси. Дисаел хвана ръката й. Бляскавият метален меч в ръката му се превърна в змия, която се увиваше и съскаше, но той продължи да го държи. Дебелият Роши беше зашеметен, защото се бе превърнал в голяма бяла мечка.
— Добре — каза Волк Волкхавар като се поклони ниско на Джай. — Кажи ми честно какво мислиш. Не се прави на учтив. Не се опитвай да щадиш чувствата ми.
Джай проговори с мъка.
— Вашият талант, господине — отрони пресипнало, — е огромен. Не ви лаская.
— Спести ми изчервяването — отговори Волк. Той счупи жезъла на две и хвърли парчетата във въздуха. Едното се превърна в червей, другото — в крастава жаба. Жабата отвори уста и налапа червея. Волк щракна с пръсти и светлината на факлите отново стана червена, небето — тъмно, осеяно със звезди. Всички чудовищни неща изчезнаха. Роши отново бе човек.
Волк погледна младия артист. В очите му на богаташки син нямаше същата самоувереност, както преди. Погледът му не бе толкова прям.
Волкхавар слезе от подиума и тръгна обратно към наредените столове. Жената на управителя беше припаднала, но нито една от трите й братовчедки не се опитваше да я свести.
Светлокосото момиче се надигна от мястото си. Двамата „слуги“ на Волк я последваха.
— Извинете ме, знаменити господине.
Волк спря, обърна се и се поклони.
— На вашите услуги, господин Джай.
— Моят жезъл. — Гласът на Джай бе ясен. — Мисля, че все още е във вас.
Всички онези години, прекарани в кръчмата, се бяха отразили на Джай. Бе направил фаталната грешка в живота си.
— Сигурен ли сте, господин Джай? Нима искате отново жезъла си?
Тогава може би Джай забеляза грешката си, но вече беше твърде късно.
— Освен ако не ви трябва за нещо специално, уважаеми господине. В такъв случай…
— Не, не ми трябва — отвърна Волкхавар. — Искате си вашата собственост и аз ще ви я дам.
Жезълът сякаш литна. Докато летеше, той престана да е жезъл от дърво. Превърна се в меч, острието му беше тънко и остро. То се вряза в гърдите на Джай с такава сила, че краят му се показа от гърба му. Той се заклати, но ударът не го повали. После погледна надолу, докосна треперещата дръжка и се строполи назад, върху студените камъни на двора.
— Къде е онова проклето момче? — промърмори той.
— Тук съм, чичо — отвърна Дисаел.
— Наметалото ли сложи под главата ми? Глупаво изчадие. Кучи син. Сребърната тъкан може да се изцапа на земята. Не помисли ли за това?
— Джай, чуй ме — каза артистът. — Не меч те прониза, а жезъл. Няма кръв. Това е само магия. Разтърси се и стани.
— Никога не предизвиквай магьосници — молеше Джай бавно, мрачно. — Не е меч ли? Кой го е грижа, откъде духа вятърът — от юг или от север, ако е толкова силен, че брули ябълките? Време е да си отида. Няма повече да кисна по кръчмите. — Изстена. — Кой пръска лицето ми с вода? А? Кажете, дяволи! Някой плаче ли?
— Дъжд е — обясни Дисаел.
Очите на Джай се притвориха.
— Артистът винаги говори лъжи — промълви той. — Защо не можеш да лъжеш като хората, глупако?
Пое въздух и това бе последният му дъх.
Дисаел се изправи. Сълзи се стичаха свободно по страните му и изтриваха боята от лицето му. И не само той плака от трупата на Джай.