Имперски убийства

— Жива ще те изядат, малката!

Клавдия се сепна. Мъжът до нея беше висок, жилав, с остригана червеникава коса. Квадратно лице, гладко избръснато и светлосини очи, които изглеждаха почти детски. Бе наметнат с лека туника без ръкави. Гладките му мускулести бедра още блестяха от пот, кожените му сандали бяха покрити с прах.

— Ти ли си Муран?

— А ти коя си?

Мъжът се наведе и й се усмихна, докато избърсваше потта от лицето си с опакото на ръката.

— Аз съм Клавдия.

— Познавала си Фортуната?

— Не! — усмихна се тя. — Не я познавах. Излъгах.

Светлината в сините му очи помръкна.

— Радвам се, че ми каза истината, малката. Фортуната никога не е споменавала за някоя си Клавдия. Защо си тук?

— Познавах бегло Фортуната — заекна тя. — Бях потресена от смъртта й.

Муран я хвана за ръката и я изведе от учебната арена към сянката на колонадата. Настани я да седне на една пейка, после отиде да напълни две глинени чаши от делва с вода. Върна се, подаде й едната и вдигна своята:

— Умиращите те поздравяват! — Обърна се към арената. — След няколко дни има игри — прошепна той. — Императорът иска да празнува. Всички собственици на гладиаторски школи изпращат свои хора. Няма да има симулирани сблъсъци или помилване. Само битки до смърт. — Обърна се към нея: — Странно, нали? Някои от тези момчета са мои най-добри приятели. Ние се храним, пием, спим заедно; поделяме си едни и същи проститутки. Но след няколко дни аз ще опитам да убия някого от тях и той ще опита да ме убие. — Отпи от водата: — Бих искал да сторя същото с убиеца на Фортуната. С радост ще го направя. Тя беше добро момиче.

— Добре ли я познаваше? — попита Клавдия.

Муран се изсмя и остави чашата си.

— По-добре от теб очевидно. Тя беше моя полусестра — имахме един баща, но различни майки. Фортуната беше от един град в Галия. Родени сме свободни. Баща ни служеше във войската, купи си малък чифлик. И разбира се, до дъното на душата си го ненавиждаше. Каквото изкарваше от земята, пропиваше го. Мислех да постъпя във войската, но се сетих за баща си и станах гладиатор.

— Фортуната разказвала ли ти е за живота си?

— Аз не съм я питал, тя не ми е разказвала. Вярно е, имах някои подозрения. Изглежда, разполагаше с повече сребро, отколкото би трябвало, но само се смееше, ако намекнех за това. Беше доста благоразположена към други мъже. Помниш ли я?

Клавдия си спомни окървавения труп, увиснал от куката в касапницата.

— Била е привлекателна. Привлякла е погледа на актьора Парис.

— Срещал съм го няколко пъти — промърмори Муран. — Ако не беше мъж, можеше да е чудесна жена. Парис харесва и мъже, и жени. Понякога се промъква тук да ни гледа как се бием. Защо се интересуваш от Фортуната?

— Съвпадение! — отвърна Клавдия. — Между нас двамата има повече общи неща, отколкото мислиш, Муране. Нося ти най-топли поздрави от Януария.