Ето го отново Карлсон от покрива
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ето го отново Карлсон от покрива». Краткое содержание книги:
В спалнята гърмеше с пълна сила „г-ррр-пи-пи-пи“, защото чичо Юлиус спеше като послушно детенце.
Започваше да се развиделява. В дрезгавата утринна светлина Дребосъчето видя водната чаша върху нощното шкафче. Той пусна в нея зъбите и те паднаха вътре с плясък. До чашата лежаха очилата на чичо Юлиус и пликчето с бонбони на Карлсон. Дребосъчето взе пликчето и го пъхна в джоба на пижамата си, за да го върне на Карлсон. Нямаше защо чичо Юлиус да го вижда, когато се събуди, и да се чуди как е попаднало там.
Дребосъчето имаше чувството, че друг път на нощното шкафче лежеше още нещо. Вярно, часовникът и портфейлът на чичо Юлиус! Сега ги нямаше там. Но това в момента не го интересуваше. Той имаше за задача да събуди чичо Юлиус и го направи.
Чичо Юлиус се стресна в съня си и рязко скочи.
— Какво има пък фега?
Той бързо постави зъбите си и каза:
— Наистина в най-скоро време ще си отида във Вестерьотланд след тези бурни нощи … И там ще спя 16 часа подред!
„Добре, че си получи навреме зъбите за това изречение“, помисли си Дребосъчето и веднага се залови да обяснява на чичо Юлиус защо трябва да дойде оттатък, и то веднага.
Колкото можеше по-бързо, чичо Юлиус закрачи натам. Дребосъчето се затича подире му, госпожица Рог ги пресрещна задъхана и тримата вкупом се втурнаха в стаята на Дребосъчето.
— Ах, любезни господин Янсон, крадци! Можете ли да си представите това! — викаше госпожица Рог.
Щом влезе в стаята, Дребосъчето забеляза, че Карлсон го няма. Прозорецът беше отворен. Трябва да е излетял към своята къщичка. Това беше добре, направо отлично! В такъв случай нито Филе и Руле, нито полицаите щяха да го видят, а това бе толкова отлично, че изглеждаше почти невероятно!
— В гардероба са — заяви госпожица Рог с глас, в който се усещаше и страх, и задоволство. Но чичо Юлиус посочи шишкавата буца в леглото на Дребосъчето и каза:
— Няма ли да е по-добре първо да събудим Дребосъчето?
После учуден се взря в момчето, което стоеше до него.
— Но както виждам, той е вече буден. А кой лежи тогава в неговото легло?
Госпожица Рог потръпна. Тя много добре знаеше кой лежи в леглото. Нещо много по-ужасно дори и от крадците.
— Една страхотия — каза тя. — Една ужасна страхотия! Дошла вероятно от света на приказките.
Очите на чичо Юлиус светнаха. Той наистина не се уплаши. Не, дори потупа буцата, която се надигаше под одеялото. — Нещо шишкаво и страхотно от света на приказките. Непременно трябва да го видя, преди да се разправим с каквито и да било крадци!
Той бързо отдръпна завивката.
— Хи-хи! — рече Карлсон и се изправи възхитен в леглото. — Ами ако това съвсем не е някой, дошъл от света на приказките, а само моята нищожна особа? Каква измама, а?
Госпожица Рог се вторачи огорчена в Карлсон, а чичо Юлиус също изглеждаше много разочарован.
— Това хлапе и през нощта ли остава тук? — попита той.
— Да, но когато ми остане време, ще му извия врата — закани се госпожица Рог. След това обаче страхливо хвана чичо Юлиус за лакътя.
— Любезни господин Янсон, трябва да се обадим в полицията!
Тогава се случи нещо неочаквано. Откъм гардероба прозвуча суров глас:
— Отворете в името на закона! Полиция!
Госпожица Рог, чичо Юлиус и Дребосъчето останаха изумени, докато Карлсон само се разлюти.
— От полицията ли… Разправяйте на старата ми шапка, глупави крадци, мошеници!
Филе се обади от гардероба и каза, че се предвижда строго наказание за онези, които заключват полицаи, дошли да арестуват опасни шпиони. „Да, хитро го измислиха този път“, помисли си Дребосъчето.
— И бъдете любезни веднага да отворите — изкрещя Филе.
Тогава чичо Юлиус послушно отиде да им отвори. Отвътре изскочиха Филе и Руле, които изглеждаха толкова ядосани и тъй напомняха на истински полицаи, че чичо Юлиус и госпожица Рог наистина се изплашиха.
— Но какви полицаи сте вие — каза чичо Юлиус колебливо, — след като нямате униформа?
— Това е, защото сме от тайната полиция за обществения ред и сигурността — обясни Руле.
— И дойдохме да заловим онзи там — рече Филе и посочи Карлсон. — Това е един много опасен шпионин!
При тези думи госпожица Рог нададе своя известен вледеняващ смях.
— Шпионин! Онзи там! Хайде де! Това е един от отвратителните съученици на Дребосъчето.
Карлсон рипна от леглото.
— И при това съм най-добър в класа — добави той усърдно, — защото мога да си мърдам ушите … да, и аритметиката я мога, разбира се.