Ето го отново Карлсон от покрива
- Автор: Линдгрен Астрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ето го отново Карлсон от покрива». Краткое содержание книги:
— Защо има лейкопласт по лицето си? — попита той.
— Ами сигурно се е бръснала — поясни Карлсон и потупа мумията по бузата. — Хой, хой, тя толкова прилича на майка ми, че смятам да я наричам Мамичка.
Той взе мумията в обятията си и я понесе към вестибюла.
— Колко ще им стане весело на Филе и Руле, когато се запознаят с Мамичка — каза той.
КАРЛСОН МРАЗНИ НАЙ-ДОБРЕ НА ТЪМНО
През процепа на пощенската кутия на външната врата се шмугна дълъг тел. Той не се виждаше, защото в антрето беше тъмно като в рог, но се чу ужасно тракане и стъргане — да, Филе и Руле вече идеха.
Дребосъчето и Карлсон се бяха свили под кръглата маса във вестибюла и чакаха. Така седяха вече най-малко от един час. По едно време Дребосъчето дори задряма, но се събуди стреснато, когато започна да се трака в пощенската кутия — вай, значи те наистина идеха! Дребосъчето веднага се разбуди напълно и така се изплаши, че по гърба му полазиха мразовити тръпки, докато Карлсон замърка доволно в тъмнината.
— Хой, хой — прошепна той, — хой, хой!
Представете си, че една ключалка може да се отвори толкова лесно — само с един тел! Ето че вратата предпазливо се открехна и някой влезе. Някой беше в антрето. Дребосъчето притаи дъх, защото това бе действително ужасно! Разнесе се шепот и после крадливи стъпки … Но след това страшен трясък, ой, какъв трясък и два приглушени вика! После фенерът на Карлсон внезапно светна под масата и не по-малко внезапно угасна, но в този кратък миг той освети една ужасна и смъртоносна мумия, облегната на стената и зловещо ухилена със зъбите на чичо Юлиус. Тогава откъм капана за крадци се разнесоха нови викове, този път малко по-силни.
После събитията се заредиха едно след друго. Дребосъчето съвсем се обърка. Той дочу отваряне на врати и чичо Юлиус и госпожица Рог пристигнаха в тръс. В същото време долови бързи стъпки, които бягаха през антрето, и чу как Мамичка се повлече по пода, когато Карлсон я издърпа, към себе си с каишката на Бимбо, закрепена около врата и. Той чу също как госпожица Рог натисна няколко пъти прекъсвача на лампата, за да светне, но Карлсон беше развъртял всички бушони на таблото в кухнята — „Най-добре се мразни на тъмно“, обясни той — и затова госпожица Рог и чичо Юлиус стояха безпомощни и не можеха да запалят лампите.
— Каква страхотна гръмотевична буря! — затюхка се госпожица Рог. — Ама че шум, а? Нищо чудно, че са прекъснали електрическия ток.
— Дали наистина беше гръм? — попита чичо Юлиус. — Аз пък мислих, че е съвсем друго нещо.
Но госпожица Рог го увери, че веднага разпознавала гръмотевицата от други шумове.
— Какво друго би могло да бъде? — учуди се тя.
— Аз пък си мислех, че някои фантасмагорчовци от света на приказките може да са си дали среща тук тази нощ — рече чичо Юлиус.
Всъщност той каза „фанфафмагорфовфи оф фвефа на прикафкифе“, тъй като фъфлеше, та пушек се дигаше. Дребосъчето се досети от какво е това фъфлене. Чичо Юлиус не си бе сложил изкуствените зъби, но момчето веднага пак забрави всичко. Сега нямаше време да мисли за друго освен за Филе и Руле, а къде бяха те? Изчезнали ли бяха? Не беше чул външната врата да се захлопва след тях, та сигурно се криеха някъде в мрака на антрето, спотаени може би зад връхните дрехи на закачалката. О, какъв ужас! Дребосъчето се притисна колкото можеше по-близо до Карлсон.
— Спокойствие, само спокойствие — прошепна Карлсон. — Скоро ще дойдат пак.
— Да, ако не е едното, то ще е другото — обади се чичо Юлиус. — В фази къффа човек не може да фпи фпо-койно.
После той и госпожица Рог се прибраха по стаите си и отново настъпи тишина. Карлсон и Дребосъчето останаха под масата и зачакаха. На Дребосъчето му се стори, че е минала цяла вечност. „Г-р-р-р-пи-пи-пи“и „г-р-р-аш“, се разнесоха отново, слабо и сякаш отдалеч, разбира се, но все пак бяха очевиден признак, че чичо Юлиус и госпожица Рог бяха потънали в сън.
Тогава Филе и Руле се промъкнаха крадешком в тъмнината. Вървяха много внимателно, а до капана за крадци се спряха и ослушаха. В мрака се долавяше как дишат. Беше ужасно. Сетне запалиха своите джобни фенерчета, да, те също си имаха фенерчета, и техните лъчи започнаха да блуждаят из стаята. Дребосъчето затвори очи, сякаш мислеше, че така ще стане по-невидим. За щастие краищата на покривката на масата се спускаха много надолу, но все пак колко лесно можеха Филе и Руле да ги открият в тяхното скривалище — него, Карлсон и Мамичка. Дребосъчето примижа с очи и притаи дъх. Той чу Филе и Руле да си шепнат съвсем близо до него.
— Видя ли призрака? — попита Филе.