813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— Не съм болен, господин председател.

— А защо отсъствахте толкова, защо бяхте сърдит? Пак ли проявявате лошия си характер?

— Признавам си, че характерът ми е лош, господин председател… но не съм се сърдил.

— Да, но си стойте вкъщи! А Люпен се възползва от това, за да освободи своите приятели…

— Можех ли да му попреча?

— Как? Та хитростта на Люпен е дебелашка. Както обикновено той обяви датата на бягството, всички повярваха, беше направена симулация на опит. Бягството не стана, и на другия ден, когато никой вече не мислеше, хоп, птичките отлетяха.

— Господин председател — каза сериозно началникът на Сигурността. — Люпен има такива средства, че ние не можем да му попречим да постигне каквото е решил. Бягството беше математически сигурно. Предпочетох да махна с ръка… и да оставя другите да се посмеят.

Валанглей възрази:

— Наистина г-н префектът на полицията и г-н Вебер сега, изглежда, не се радват… Но както и да е, можете ли да ми обясните, Льонорман?

— Всичко, което знаем, господин председател, е, че бягството е станало в Съдебната палата. Обвиняемият бил превозен със затворническа кола и отведен в кабинета на г-н Формери… но не е излязъл от Съдебната палата. И все пак не се знае какво е станало с него.

— Това е смайващо.

— Смайващо.

— И нищо ли не е открито?

— Открили са. Вътрешният коридор, който минава покрай кабинетите на следователите, бил препълнен с необичайно много обвиняеми, стражари, адвокати, вратари. Открили са също, че всички тези хора били получили фалшиви призовки да се явят в един и същи час. От друга страна, никой от следователите, които уж ги били повикали, не дошъл в този ден в кабинета си, и то поради фалшиви повиквания от прокуратурата, изпратени от всички краища на Париж… и от предградията.

— Това ли е всичко?

— Не. Видели двама общински пазачи и един обвиняем да минават през двора. Вън ги чакал фиакър и тримата се качили в него.

— Каква е Вашата хипотеза, Льонорман? Вашето мнение?

— Моята хипотеза, господин председател, е, че двамата общински пазачи са били съучастници, които са се възползвали от безредието в коридора и са заели мястото на истинската охрана. Според мен това бягство е успяло само поради специалните обстоятелства, поради странното съвпадение на факта, че трябва да признаем за сигурни съучастниците, дори най-недопустимите. Впрочем Люпен има връзки в Съдебната палата, които провалят всичките ни сметки. Той ги има и в префектурата на полицията, и около мен самия. Става дума за чудесна организация, една хиляди пъти по-ловка, по-дръзка, по-разнолика и по-гъвкава, отколкото службата за сигурност, която ръководя.

— И Вие търпите всичко това, Льонорман?

— Не.

— Тогава на какво се дължи Вашата инерция още от самото начало на този случай. Какво направихте против Люпен?