813 — Двойният живот на Арсен Люпен

Той говореше с тон, който подсказа на Дудвил, че за момент борбата е свършила и че трябва да се подчини. Дудвил му сложи белезниците. Без да помръдне устни, без да раздвижи лице, Сернин прошепна: улица „Риволи“ номер 27, Женевиев.

Г-н Вебер не можа да сдържи задоволството си при вида на това зрелище.

— На път! — каза той. — В Сигурността!

— Точно така, в Сигурността! — възкликна Сернин. — Г-н Льонорман ще тикне в затвора Арсен Люпен, който пък ще тикне в затвора принц Сернин.

— Много си остроумен, Люпен.

— Истина е, Вебер, ние не можем да се разберем.

Докато пътуваха с автомобила, той не произнесе нито дума. Минаха през Сигурността, но не се забавиха, защото г-н Вебер си спомни за бягствата, организирани от Люпен. Той го отведе веднага в антропометрията и после в предварителния затвор, откъдето беше прехвърлен в затвора на здравната служба. Предупреден по телефона, директорът чакаше. Формалностите по записването в затворническата книга и минаването през стаята за пребъркване бяха кратки.

В седем часа вечерта принц Пол Сернин прекрачи прага на килия 14 във второ отделение.

— Апартаментът си го бива, бива си го… — заяви той. — Електрическо осветление, парно отопление, тоалетна… С две думи — съвременен комфорт… Отлично… съгласни сме… Господин Директоре, с най-голямо удоволствие заемам този апартамент.

Той легна облечен на леглото.

— Ах, господин директоре, имам малка молба към Вас.

— Кажете.

— Нека не ми носят каквото и да е до утре сутринта преди десет часа… умирам за сън.