Целуни момичетата
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Петровска
- Жанр: Маньяки
Электронная книга - «Целуни момичетата». Краткое содержание книги:
Поговорих още малко с Кийша. Беше умна и хубава, но сега не беше време за глупости. Потърсих Сет и го намерих усамотен на втория етаж. Прозорецът на спалнята беше отворен и той седеше отвън на леко скосения покрив. Робърт Джонсън пееше своите запомнящи се блусове някъде в мрака.
— Имаш ли нещо против да изляза навън при теб? Този стар покрив ще издържи ли и двама ни? — попитах през прозореца.
Сет се усмихна.
— Ако не издържи, и двамата се пльоснем на верандата, това ще бъде добър край на историята. Струва си падането и счупените гърбове. Хайде, излизай, така и така си си го наумил.
Той разчленяваше думите с приятна, почти музикална протяжност. Можех да разбера защо Нейоми го е харесала.
Изкатерих се и седнах до Сет Самюъл в тъмнината, която се спускаше над Дърам. Заслушахме се във воя на полицейските сирени и възбудените крясъци в потайностите на градчето — същите като в големия град, но в умален мащаб.
— Често седяхме тук — промълви Сет с тих глас. — Двамата с Нейоми.
— Добре ли си? — попитах го аз.
— Не. Никога в живота си не съм бил по-зле. А ти?
— Също.
— След като ми се обади — каза Сет, — аз се замислих за разговора, който щяхме да проведем. Опитах се да разсъждавам като теб. Нали разбираш, като полицейски детектив. Моля те, освободи се от всякаква мисъл, че може да имам нещо общо с изчезването на Нейоми. Не си хаби времето за това.
Хвърлих поглед към Сет Самюъл. Той се беше прегърбил, главата му бе оборена на гърдите. Дори в тъмнината можех да забележа, че очите му лъщят от сълзи. Мъката му беше физически осезаема. Искаше ми се да му кажа, че ще я намерим и всичко ще се оправи, но не знаех дали ще стане така.
Най-накрая се прегърнахме. И двамата чувствахме липсата на Нейоми по свой собствен начин, тъгувайки заедно на тъмния покрив.
31
Тази нощ мой приятел от ФБР най-сетне отговори на обаждането ми. Бях се зачел, когато той позвъни, в „Годишник за диагностика и статистика на психическите разстройства“. Работех върху профила на Казанова, но не бях напреднал много.
За първи път срещнах специалния агент Кайл Крейг по време на дългото трудно преследване на Гари Сонеджи — сериен убиец, отвличащ деца. Кайл винаги е държал на думата си. За разлика от другите агенти на ФБР, които познавам, той не се придържаше към разбирането, че Бюрото е над всичко и обикновените полицаи нищо не разбират, та не се съобразяваше много-много с нормите на Бюрото. Понякога ми се струваше, че мястото му не е във ФБР. В него имаше прекалено много човещина.
— Благодаря, че най-сетне отговори на позвъняването ми, приятел — казах аз по телефона. — Къде те водят делата тия дни?
Кайл ме изненада с отговора си.
— Аз съм тук в Дърам, Алекс. За да бъда малко по-точен, намирам се във фоайето на твоя хотел. Слез долу да пийнем в печално известния „Бул Дърам Рум“. Трябва да говоря с теб. Нося ти специално съобщение от самия Хувър.
— Идвам веднага. Тъкмо се чудех какво ли е намислил, след като успя да излъже всички ни, че е умрял.
Кайл седеше на маса за двама до голям еркерен прозорец, който гледаше право към университетското игрище за голф. Върлинест мъж с вид на гимназист показваше на една колежанка как да вкарва топката в ямките на тъмно. Спортягата беше застанал зад младата дама и й показваше как се прави това.
Кайл наблюдаваше урока и видимо се забавляваше. Аз наблюдавах Кайл и видимо се забавлявах. Той се обърна, сякаш беше усетил присъствието ми.
— Хей, човече, винаги надушваш големите бели — каза ми вместо поздрав. — Чух, че племенницата ти е изчезнала. Наистина съжалявам. Хубаво е да те видя независимо от лайнените обстоятелства.
Седнах срещу агента и започнахме да говорим на професионални теми. Както винаги той беше изключително оптимистично и позитивно настроен, без да звучи наивно. Имаше дарба за това. Някои хора са на мнение, че Кайл би могъл да се издигне до върха на Бюрото и това би било най-хубавото нещо, което някога се е случвало.
— Най-напред уважаемият Роналд Бърнс се появява в Дърам. Сега цъфваш ти. Какво означава това? — попитах Кайл.
— Кажи ми първо с какво разполагаш ти засега — каза той. — Ще се опитам да ти върна със същата монета, доколкото е по силите ми.
— Правя психопрофили на убитите жени — казах на Кайл.
— Тъй наречените „бракувани“ — жените, които е изхвърлил. В два от случаите са били много силни личности. Вероятно са му създавали проблеми. Може и да ги е убил по тази причина — за да се отърве от тях. Изключението се нарича Бет Ан Райърсън. Тя е майка, посещавала е психиатър и може да не са й издържали нервите.