Октагон
- Автор: Сейберхэген Фред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Октагон». Краткое содержание книги:
После започнаха да умират.
Преди да излезе от стаята, Алекс хвърли поглед през прозореца. Видя плувния басейн със загадъчната му странична маркировка — огледалната му повърхност не бе обезпокоена от никого.
Беше стигнал до средата на централното стълбище, когато инвалидната количка на Карълайн се приближи и спря долу, за да го поздрави. Сякаш го бе чакала някъде наблизо, за да го пресрещне веднага, щом се появеше.
Облечена днес в жълта рокля на волани, братовчедка му изглеждаше някак си по-красива, отколкото си я спомняше. Тя понечи да го попита нещо, после размисли и му зададе друг въпрос:
— Добре ли спа?
— Като заклан — почти успя да се усмихне Алекс. Усети леко задоволство, че вече може да се държи уверено. Запита се какво ли бе известно на Карълайн — не можеше да си спомни дали я бе видял миналата вечер.
Тя го погледна сериозно.
— Татко ми разказа всичко, което се е случило с теб на запад. Сигурна съм, че изобщо не е имал намерение да те замесва в подобни проблеми.
Алекс кимна.
— Но той знае повече от онова, което ми каза. Знаеше, че там има и нещо друго, освен компютърни игри. Защото, когато му се обадих от Амарило и му разказах невероятната си история, баща ти я прие веднага. А когато снощи му разказах още по-невероятните подробности, той не си помисли нито че съм луд, нито че го лъжа. Той… — Алекс прекъсна и отмести погледа си от големите сини очи на Карълайн. — Ето го и него.
— Алекс, ела насам, моля те. — Очевидно тази сутрин нямаше да губят време за изказване на съчувствия или съжаления. — Карълайн, ела и ти. Вече знаеш някои неща, с които Алекс не е запознат, но е време да научиш и още. Сега и двамата сте сериозно замесени, независимо дали ви харесва.
— Замесени в какво? — попита Алекс.
Чичо му не отговори веднага, а ги поведе към някакъв кабинет, който Алекс още не беше виждал. Русата жена от предишната вечер вече бе там и изглеждаше сериозна. Беше облечена в делови костюм с панталон, сякаш всеки момент щеше да тръгва за съда, а на бюрото пред нея имаше адвокатско тефтерче. Тя е нещо като юридически съветник, спомни си Алекс.
Жената се изправи и му протегна ръка за поздрав.
— Алекс, аз съм Джорджина Хойл. Адвокат съм на чичо ви, а също и негова приятелка. Струва ми се, че снощи не успяхме да се запознаем както трябва. Бяхте съвсем изтощен.
— Наистина. Приятно ми е да се запозная с вас.
Всички седнаха около бюрото, а чичо Боб — естествено, — на централния стол зад него. Но той с облекчение остави Джорджина да продължи.
Тя попита Алекс:
— Как ви се струват нещата тази сутрин? Имам предвид, дали сънят през нощта не е променил цялата ви… представа за преживяването в Албъкърк?
— Дали е променил моята… х-м, момичето си беше съвсем мъртво, ако това имате предвид. — Той погледна лицата и на тримата — бяха неутрални и изпълнени с очакване. — Да, всичко се случи точно така, както ви го разказах снощи. Докато бях в банята, някаква проклета машина, седнала в нещо подобно на инвалидна количка, влезе в хотелската стая и започна да души момичето. Като се опитах да я хвана, тя едва не уби и мен. Когато се свестих, то беше мъртво. — Гласът му премина в шепот и при последните думи почти заглъхна. Да, все още звучеше невероятно, дори и за самия него. Ако не се намираше в къща, пълна с роботи, би звучало още по-лошо.
— Джорджина, казах снощи на Алекс, че вярвам в тази история. Нямах намерение просто да го успокоя или да се подиграя с него. Наистина му вярвам, поне докато не получа убедителни доказателства за противното. А щом чуете това, което ще ви разкажа тази сутрин, склонен съм да мисля, че и вие ще му повярвате. — Той се отпусна на стола си зад бюрото и постави длани на плоския си корем — беше облечен с друга спортна риза в ярки цветове.
Джорджина погледна двамата мъже, сви леко рамене към Карълайн и се отпусна в собствения си стол.
— Добре, Боб. Разкажи ни историята си. И дано да е достатъчно добра.
— О, достатъчно добра е, уверявам те — каза тихо чичо Боб. Той се замисли за няколко мига, като очевидно обмисляше с какво е най-добре да започне. Зад него, обленият в слънце прозорец гледаше към цветните лехи.
Когато започна да говори, гласът му звучеше провлечено.
— Алекс, Карълайн. Нито един от вас двамата не е бил роден през 1946-а. Джорджина, теб няма да те питам кога си родена. Но чували ли сте някога, Алекс и Джорджина, за ЕНИАК? Зная, че дъщеря ми един, два пъти ме е чувала да споменавам това име.
Джорджина леко поклати глава. Тя гледаше Боб внимателно и очакваше да чуе за какво всъщност става дума.