Октагон

— Хей, игрички ли ще играеш сега?

— Не точно.

— Тогава какво? — Като приятел, Тед имаше някои недостатъци.

— Е, трябва да поговоря за нещо с някой.

— За какво?

Ханк въздъхна.

— Ами, исках да включа дядо си в игра с един негов стар приятел — помислих си, че може би, ако участват в една и съща игра, отново ще могат да станат добри приятели. Не мислиш ли така?

— Предполагам — със съмнение каза Тед. — Както и да е, как ще говориш с друг човек с модем?

Ханк пак въздъхна и просто продължи напред. Той знаеше къде стоят нещата в тази къща, защото достатъчно често бе идвал да играе с приятеля си. Нагласи телефона и модема върху бюрото на бащата на Тед, който, разбира се, работеше в лабораториите. После включи домашния компютър „Епъл“ — беше различен от неговия TRS-80, но момчето го бе използвало и преди.

Скоро от модема се чу странният сигнал за готовност на „Крей-4“.

— Хей — възкликна с уважение Тед. — Как го правиш? Ще ми покажеш ли?

ОКТАГОН, написа Ханк, ЗАМЪК НА ВЕСЕЛИЕТО. ЛУЦИФЕР СЕГА Е СЪЮЗНИК. ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ ВЕЧЕ СА СЪЮЗНИЦИ С ОКТАГОН. ЗАМЪК НА ВЕСЕЛИЕТО.

Изведнъж той усети, че по лицето му се стичат сълзи.