Последната битка
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Дабижева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
Нарния… където лъжите раждат страх… където верността подлежи на съмнение… където всички надежди изглеждат изгубени.
В последните дни на Нарния лъжите и злото са пуснали дълбоки корени. Жестоките калормени нападат мирните нарнийци, а Таш — свиреп демон и враг на лъва Аслан, се е зарекъл да унищожи всичко. Питър, Сюзан, Едмънд и Луси, четирите деца от семейство Певънзи, и лъва Аслан за последен път ще трябва да застанат на страната на доброто.
„Последната битка“ е краят на „Хрониките на Нарния“.
— Не смеем — изскимтяха десетина гласа. — Ташлан ще се разгневи. Защитете ни от Ташлан.
— Къде са всичките Говорещи коне? — попита Тириан глигана.
— Видяхме ги, видяхме ги — изпискаха мишлетата. — Маймуната ги накара да работят. Вързани са в подножието на хълма.
— Тогава всички вие, дребосъчета — каза Тириан, — вие, гризящи, дъвчещи и лешникотрошачи, тичайте колкото ви държат крачетата и проверете дали конете са на наша страна. Ако е така, прегризете им въжетата и ги доведете тук.
— С удоволствие, кралю — отвърнаха гласчетата и с едно завъртане на опашките този острозъб народец със зорки очички изчезна. Тириан се усмихна с умиление след тях. Но вече бе време да мисли за други неща. Ришда Таркаан раздаваше заповеди.
— Напред! — извика той. — Заловете ги всички живи по възможност! Хвърлете ги или ги натикайте в обора! Когато всички са вътре, ще го запалим и ще ги принесем в жертва на великия бог Таш.
— А-ха! — рече си Остроглед. — Значи така се надява да умилостиви Таш и да получи прошка за неверието си.
Вражеската фронтова линия — около половината от войниците на Ришда, вече се придвижваше напред и Тириан едва успя да даде нареждания.
— Джил, тичай наляво и се опитай да простреляш колкото можеш повече от тях, преди да са стигнали до нас. Глиганът и мечката — до нея. Погин — от лявата ми страна, Юстас — от дясната. Дръж десния фланг, Джуъл. Пъзъл, ти стой до него и използвай копитата си. Остроглед, ти нападай от въздуха. Вие, кучета, стойте плътно зад нас. Щом кръстосаме мечове, впуснете се сред тях. Нека Аслан да ни е на помощ!
Сърцето на Юстас блъскаше ужасно и той все се надяваше, че ще бъде храбър. Никога през живота си не бе виждал нещо, което така да смразява кръвта му (въпреки че бе срещал и дракон, и морска змия), както редицата от мургави лица с блестящи очи. Срещу него бяха петнадесет калорменци, един Говорещ нарнийски бик, лисицата Дебнеща и сатирът Рагъл. След миг Юстас чу от лявата си страна дрънченето на тетива, свистенето на стрела и един от калорменците падна. Звукът се повтори и сатирът се свлече на земята.
— Браво на теб, дъще! — чу се гласът на Тириан и в този момент врагът ги връхлетя.
Юстас така и никога не си спомни какво се случи през следващите две минути. Всичко бе като насън (от онези сънища, които ти се присънват, когато имаш над тридесет и девет градуса температура), докато не чу гласът на Ришда Таркаан да вика от далечината:
— Назад! Върнете се назад и се прегрупирайте!
Чак тогава Юстас дойде на себе си и видя как калорменците търчат назад при приятелите си. Но не всички. Двама бяха мъртви, прободени от рога на Джуъл, и един — пронизан от меча на Тириан. Лисицата лежеше мъртва в собствените му крака и Юстас се зачуди дали той я е убил. Бикът също бе повален, прострелян в окото от стрелата на Джил и разсечен от едната страна от бивните на глигана. Но нашата дружина също не бе останала без жертви. Убити бяха три кучета, а едно куцукаше на три крака зад фронтовата линия и скимтеше.
На земята лежеше мечката и едва помръдваше. Промърмори с гърления си глас, недоумяваща до сетния си час:
— Не… не… не разбирам.
Положи глава на тревата безмълвно, като заспиващо дете, и не помръдна повече.
Всъщност първата атака се бе провалила. Юстас сякаш не можеше да се зарадва на това. Бе толкова жаден, а и ръката много го болеше.
Докато победените калорменци се оттегляха към командира си, джуджетата започнаха да им се подиграват:
— Стига ли ви, Черньовци? — крещяха те. — Май нещо не ви е по вкуса, а? Защо великият ви Таркаан не отиде да се бие сам, а праща вас да ви убиват? Горките Черньовци!
— Джуджета! — извика Тириан. — Елате тук и използвайте мечовете вместо езиците си. Още не е късно. Нарнийски джуджета, знам, че сте добри воини. Върнете се при своите съюзници.
— Да, да! — подиграваха се джуджетата. — Никакъв шанс. Вие сте не по-малко загубени от останалите. Не ни трябват никакви крале. Джуджетата са си за джуджетата! У-у-у!
В този миг заби тъпан. Този път не джуджешки, а огромен калорменски тъпан от волска кожа. Още щом го чуха, децата изпитаха ненавист към този звук. „Бу-ум… бу-ум… ба-ба-бум“, думкаше той. Ненавистта им щеше да е дваж по-силна, ако знаеха какво означава. Тириан знаеше. Означаваше, че някъде наблизо има други калорменски войници и че Ришда Таркаан ги вика на помощ. Тириан и Джуъл се спогледаха тъжно. Тъкмо бяха започнали да се надяват, че може и да спечелят тази нощ. Но ако се появяха нови врагове, с тях беше свършено.
Тириан се огледа отчаяно наоколо. Няколко нарнийци стояха при калорменците дали поради искрен страх от Ташлан, или от предателство? Други още стояха и гледаха втренчено и нямаше вероятност да застанат на ничия страна. Но сега животните бяха по-малко, тълпата бе оредяла доста. Явно някои просто се бяха изхлузили тихичко по време на битката.