Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
— Къде са парите ти, чифут?
— Нямам пари — проплака старецът.
Никой нямаше да повярва на това, разбра Филип. Богатството на евреите от Линкълн беше прочуто. А и все едно, живееше в каменен дом.
От входа излезе друг войник, задърпал жена за косата. Жената бе на средна възраст, сигурно съпругата на евреина. Първият изръмжа:
— Казвай къде са парите или ще натикам ножа си в путката й. — Вдигна полата й, оголвайки посивелите й срамни косми и притисна дългата кама в слабините й.
Филип понечи да се намеси, но старецът се предаде веднага.
— Не я наранявайте, парите са отзад — заговори припряно. — Заровени са в градината, до купа дърва… пуснете я, моля ви.
Тримата се втурнаха в къщата. Жената помогна на съпруга си да се изправи. Нова група конници изтрополи по тясната улица и Филип се дръпна в пресечката. Когато отново се вдигна на крака, евреите ги нямаше.
По улицата притича млад мъж в броня, подгонен от трима-четирима уелсци. Догониха го тъкмо когато се изравни с приора. Първият замахна с меча и перна бягащия по прасеца. Раната не беше дълбока, но го накара да залитне и да падне на земята. Друг от преследвачите го застигна и надигна бойната брадва да го посече.
Със сърце в гърлото Филип изскочи напред и извика:
— Спрете!
Мъжът застина за миг, вдигнал брадвата.
Филип се втурна към него.
Мъжът замахна, но приорът го блъсна в последния миг. Желязото издрънча в каменната настилка на стъпка от главата на жертвата. Нападателят се съвзе, закрепи се на крака и го зяпна слисан. Филип се вторачи в него, мъчейки се да запази самообладание. Съжаляваше, че не може и дума да си спомни на уелски. Преди някой да реагира, другите двама преследвачи ги догониха, единият налетя на монаха и го просна долу. Това навярно спаси живота му. Докато се съвземе, всички бяха забравили за него. Млатеха нещастното момче с невероятна жестокост. Филип се вдигна на крака, но беше късно за каквото и да било — чуковете и брадвите им удряха по безжизнен труп. Вдигна очи към небето и изрева с гняв:
— Като не мога да спася никого, защо ме изпрати тук?
Сякаш в отговор дочу писък от една от близките къщи. Беше едноетажна, от камък и дърво, не толкова скъпа като другите наоколо. Вратата зееше отворена. Филип се втурна вътре. Имаше две стаи със свод помежду им и слама по пода. В ъгъла се беше свила изпаднала в ужас жена с две деца. Трима войници стояха насред къщата срещу дребен плешив мъж. На пода лежеше девойка, някъде към осемнайсетгодишна. Роклята й беше раздрана, а един от тримата клечеше над гърдите й и държеше бедрата й разтворени. Плешивият явно се опитваше да им попречи да изнасилят дъщеря му. При влизането на Филип, бащата се хвърли срещу единия войник. Той го блъсна назад и мъжът залитна. Войникът натика меча си в корема му и жената в ъгъла запищя.
— Спрете! — изрева Филип.
Всички го изгледаха все едно, че е луд.
— Всички ще горите в ада, ако направите това! — каза той властно.
Убиецът на бащата вдигна меча си, за да го удари.
— Стой малко — спря го мъжът на пода, без да пуска краката на момичето. — Кой си ти, отче?
— Филип от Гуинед, приорът съм на Кингсбридж и ви заповядвам в името Божие да оставите това момиче на мира, ако ви е грижа за безсмъртните ви души.
— Приор. Така си помислих — каза мъжът долу. — Ще струва добър откуп.
Първият прибра меча си в ножницата и му нареди:
— Иди в ъгъла при жената, където ти е мястото.
— Не посягай на монашеско расо — каза му Филип. Опита се да прозвучи застрашително, но долови отчаянието в гласа си.
— Отведи го в замъка, Джон — заповяда мъжът на пода, без да пуска момичето. Изглежда беше водачът им.
— Върви по дяволите. Исках първо да я наеба.
Мъжът го сграбчи под мишницата и го блъсна към ъгъла, преди Филип да е успял да се възпротиви. Падна на пода до жената.
Джон вдигна предницата на туниката си и се смъкна върху момичето.
Майката извърна глава и захлипа.
— Няма да гледам това! — изръмжа Филип. Надигна се, сграбчи насилника за косата и го дръпна от момичето. Джон изрева от болка.
Третият мъж вдигна кривака си. Филип видя удара, но беше късно. Тоягата се стовари в главата му. За миг изпита убийствена болка, а след това всичко почерня и той се свлече на пода в несвяст.
Отвеждаха пленниците в замъка и ги затваряха в клетки. Бяха здрави дървени постройки като малки къщи, шест стъпки дълги и три на ширина, малко по-високи от човешки бой. Вместо плътни стени имаха стегнати нагъсто прави дървени стълбове, за да може тъмничарят да гледа вътре. В мирни времена, когато ги използваха за крадци и еретици, във всяка клетка щеше да има най-много по един-двама души. Днес бунтовниците вкараха по осем-десет във всяка, а имаше и още пленени. Останалите ги навързаха с въжета и ги откараха в един ъгъл на двора. Можеха да избягат лесно, но си стояха, навярно защото тук бе по-безопасно, отколкото вън из града.