Устоите на Земята (Част втора)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част втора)». Краткое содержание книги:
В следващите няколко мига в притвора се струпа малка тълпа. Мъже и жени блъскаха по вратата и пищяха да ги пуснат, но без никакъв отклик отвътре.
Изведнъж Филип го обзе страх. Паниката на лицата на заключените отвън хора го зарази. Усети, че се е разтреперил. Веднъж, едва шестгодишен, се бе озовал пред победоносна войска и ужасът от преживяното тогава се върна в душата му. Мигът, в който двамата войници бяха нахлули в бащината му къща, се върна толкова жив, че все едно се беше случило вчера. Остана на място и се помъчи да спре треперенето, докато тълпата кипеше около него. Отдавна не беше го мъчил този кошмар. Виждаше в ума си кръвожадността на двамата войници и как мечът посече майка му, и ужасната гледка с червата на баща му, изсипали се от разпрания корем. И отново изпита онзи невъобразим, смазващ, влудяващ ужас. След това видя как един монах влезе през вратата с кръст в ръката и писъците секнаха. Монахът показа на него и на брат му как да склопят очите на мама и тате, за да могат да спят в дългия си сън. Спомни си, като току-що събудил се от сън, че вече не е онова уплашено дете, вече е пораснал мъж и монах. И както абат Питър бе спасил него и брат му в онзи ужасен ден преди двадесет и седем години, така и днес порасналият Филип, подкрепен от вярата и с Божията закрила, щеше да се притече на помощ на изпадналите в страх за живота си.
Стегна се и с огромно усилие направи една-единствена крачка напред. А след като я направи, втората се оказа не толкова трудна. Третата бе почти лесна.
Когато стигна до улицата, която водеше към западната порта, тълпа бягащи граждани едва не го събори: мъже и момчета, затичани с вързопи ценни вещи, задъхани старци, пищящи момичета, жени, понесли на ръце разревани деца. Пороят го отнесе няколко крачки назад, но удържа на човешкия поток и с усилие продължи напред. Тичаха към катедралата. Искаше да им каже, че е затворена и че трябва да останат кротко по домовете си и да залостят вратите, но всички викаха и никой не слушаше.
Продължи бавно по улицата, съпротивлявайки се на натиска на тълпата. Беше преодолял няколко разтега, когато срещу него препусна група от четирима конници. Те бяха причината за паническия бяг. Някои хора се притискаха в стените на къщите, но други не успяваха да се отдръпнат от пътя им и много от тях падаха, сгазени от млатещите копита. Гледката го ужаси, но нищо не можеше да направи и той свърна в една странична уличка, за да не стане и той жертва. След миг конниците отминаха и улицата опустя.
По земята бяха останали няколко стъпкани тела. Щом Филип излезе от уличката видя, че едно от тях се раздвижи: мъж на средна възраст в червено наметало, опитваше се да изпълзи настрана въпреки пострадалия си крак. Филип тръгна към него с намерението да го издърпа, но преди да успее да стигне се появиха двама мъже с железни шлемове и дървени щитове. Единият рече:
— Тоя е жив, Джейк.
Филип потръпна. Стори му се, че държането им, гласовете, облеклото, лицата им дори бяха същите като на онези двама мъже, които бяха убили баща му и майка му.
Джейк отвърна:
— Тоя ще плати откуп — виж му наметалото. — Обърна се, пъхна два пръста в устата си и изсвири. Притича трети мъж. — Вземи Червеното наметало в замъка и го вържи.
Третият мъж прихвана ранения през гърдите и го повлече. Раненият изкрещя от болка и краката му затупаха безпомощно по земята.
— Спрете! — извика Филип.
Всички се спряха за миг. Погледнаха към него, изсмяха се и продължиха започнатото.
Филип извика отново, но не му обърнаха повече внимание. Загледа безпомощно, докато извличаха ранения мъж. От една къща излезе друг войник, облякъл дълго кожено наметало и понесъл шест сребърни чинии под мишницата си. Джейк го видя и забеляза плячката.
— Тия къщи са богати — каза на приятеля си. — Трябва да влезем в някоя. Да видим какво можем да намерим.
Отидоха до заключената врата на една каменна къща и заблъскаха с бойна брадва.
Филип се почувства безсилен, но нямаше да се предаде. Само че Бог не беше го поставил в това положение, за да брани имуществото на богаташи, тъй че остави Джейк и приятелите му и забърза към западната порта. По улицата притичаха войници. Сред тях имаше и няколко ниски смугли мъже с боядисани лица, облечени в овчи кожуси и с криваци в ръцете. Бяха от уелските кланове, досети се Филип и изпита срам, че е родом от същата страна като тези диваци. Прилепи се до стената на една къща, за да не се набива в очите им, докато го подминат.
От една каменна къща излязоха двама мъже, повлекли за краката белобрад мъж с малко плъстено кепе на главата. Единият притисна нож на гърлото му и рече: