Не дърпай дявола за опашката
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191510924
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Не дърпай дявола за опашката». Краткое содержание книги:
Publishers Weekly
„Оттеглилият“ се детектив Дейв Гърни приема да помогне на млада журналистка с телевизионен проект, свързан с Добрия пастир – известен сериен убиец отпреди десет години. Макар Пастира така и да не е заловен, случаят е като по учебник и никой не оспорва официалната версия.
Инстинктът на Гърни обаче му подсказва, че липсата на всякакво съмнение е най-съмнителна, когато търсиш истината.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш зловещото предупреждение „Не дърпай дявола за опашката!“...
Гърни се сети първо за собствената си скрита „Берета“. После си помисли за Клинтър. Макар очевидно да си падаше по рисковете (а нищо чудно да бе и леко чалнат), със сигурност знаеше как да напластява една история и как да запазва контрола под напрежение. Наясно бе и как да манипулират покварени, зли и импулсивни хора, как да ги накара да стигнат до изводите, до които той иска да стигнат. За ченге, работещо под прикритие, или за фокусник, това беше най-ценната комбинация от умения. Гърни обаче усещаше и нещо друго, спотайващо се под повърхността – нещо, което предвещаваше лош край.
Хардуик отново подхвана разказа си:
– Случилото се след това беше предмет на задълбочено разследване от страна на Бюрото. След като прегледаха и анализираха всички факти, в крайна сметка се оказа, че имат само думата на Макс. А пък той заявил следното: вярвал, че животът му се намира в непосредствена опасност и действал в съответствие с това. Приложил толкова сила, колкото смятал за подходящо при тези условия. В крайна сметка след себе си в онази стая оставил петима мъртви мафиоти и се измъкнал без нито една драскотина. От онзи миг нататък до нощта, когато прецака всичко, Макс Клинтър живееше с чувство за непобедимост.
– Знаеш ли с какво се занимава сега, как си изкарва парите?
Хардуик се усмихна:
– Аха, продава оръжия. Много необикновени оръжия. Неща за колекционери и разни опасни военни пушкала. Може би дори „Пустинни орли“.
1 Сорт кафе, отглеждан на остров Суматра, Индонезия – б. р.
2 Диорама – умален макет на (реално съществуваща) местност, исторически момент или сцена. – б. пр.
3 Вид плоски спагети – б. пр.
Глава 8
Сложният проект на Ким Корасон
Когато в 11,15 часа Гърни стигна до дома си след посещението при Хардуик в Дилуид, завари червената мазда на Ким, паркирана отстрани на къщата. Щом спря до нея, Ким остави телефона си и свали прозореца:
– Тъкмо се канех да ти звънна. Почуках на вратата, но никой не ми отвори.
– Подранила си.
– Винаги идвам по-рано. Много мразя да закъснявам. Като фобия ми е. Можем да тръгнем към дома на Руди Гец веднага, освен ако нямаш нещо друго за вършене преди това.
– Само минутка – и влезе в къщата, за да отиде до тоалетната.
Провери дали има съобщения на телефонния секретар. Нямаше. После погледна лаптопа и електронната поща. Всички писма бяха за Мадлин.
Когато излезе отново навън, го обгърна аромат на влажна почва. Тази миризма на свой ред извика спомена за стрелата в цветната леха – червените пера по края, черната пръчка, забодена в тъмнокафявата земя. Плъзна поглед в тази посока, като почти очакваше...
Но там нямаше нищо.
Естествено, че няма да има. Откъде-накъде ще има? Какъв, по дяволите, ми е проблемът?!
Отиде до маздата и се качи на седалката до шофьорската, която беше дръпната силно назад. Колата заподскача през ливадата, покрай плевнята и езерото, до черния чакълест път, който следваше потока, надолу по планината. Когато поеха по окръжната магистрала, Гърни попита:
– Имаше ли някакви други проблеми вчера?
Тя направи физиономия:
– Мисля, че сама се навивам. Започвам да развивам онова, което психиатрите наричат „твърде изострена бдителност“.
– Имаш предвид, че непрекъснато проверяваш дали не те заплашва опасност?
– Да, непрекъснато, при това толкова вманиачено, че всичко ми изглежда като заплаха. Все едно да имаш вградена противопожарна аларма, която е толкова чувствителна, че се включва всеки път, когато използваш тостера. Въртят ми се разни мисли в главата: „Наистина ли оставих химикалката на тази маса? Измих ли вече онази вилица? Това растение не беше ли с пет сантиметра вляво?“. Такива неща. И снощи беше така. Излязох за около час, а когато се прибрах, в банята светеше.
– Сигурна ли си, че си изгасила лампата, преди да излезеш?
– Винаги я гася. Това обаче не е всичко. Стори ми се, че подушвам ужасния одеколон на Роби. Съвсееем лека следа от него. Така че хукнах из апартамента и душех навсякъде и за секунда ми се стори, че пак го долавям. – Ким въздъхна раздразнено. – Разбираш ли какво имам предвид? Започвам да губя контрол. На някои хора започват да им се привиждат разни работи. А аз ги подушвам.
В продължение на няколко километра Ким шофираше мълчаливо. Отново се беше спусна мъгла, така че включи чистачките. При всяко движение те силно проскърцваха, но тя, изглежда, не обръщаше внимание.