Соломоново решение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Соломоново решение». Краткое содержание книги:
— Добре се справи, Пат — похвали го, докато заключваше вратата на килията.
Пат остана в помещението, докато всички документи бъдат изготвени. Минаха няколко часа, докато вратата отново се отвори и го изведоха от сградата на съда до колата. Този път това не беше малкият полицейски автомобил на сержант Уебстър, а дълъг бяло-син бус с поне дузина малки отделения вътре, известен като „сауната“.
— Къде ще ме водят този път? — попита Пат доста недружелюбния офицер, когото виждаше за първи път.
— Ще разбереш, когато стигнеш, Пади — бе единственото, което чу.
— Разказвал ли съм ви за онзи случай, когато отидох да си търся работа на един строеж в Ливърпул?
— Не — отвърна офицерът, — ала и не искам да те слушам.
— … А отговорникът, проклет англичанин, има наглостта да ме попита дали правя разлика между… — той така и не успя да довърши, защото го тикнаха в една от кабинките, с размерите на тоалетна в самолет. Тъкмо се стовари върху пластмасовата седалка и хлопнаха вратата зад него.
Пат гледаше навън през малкото квадратно прозорче, докато бусът завиваше по Бейкър Стрийт, и се сети, че го водеха в „Белмарш“. Тежка въздишка се отрони от гърдите му. Добре, че там има що-годе прилична библиотека, помисли си, а и може да ми дадат старата работа в кухнята.
Щом Черната Мария9 спря пред високите порти на затвора, опасенията му се потвърдиха. На голяма зелена табела отпред пишеше: БЕЛМАРШ. Някой се беше изхитрил и бе заместил БЕЛ с ХЕЛ10. Колата мина през тежката порта и най-сетне спря в пустия двор.
Дванайсетте новопристигнали затворници бяха изтикани навън и отведени на определеното място, откъдето щяха да ги разпределят. Наредиха се в редица. Щом дойде неговият ред, Пат се усмихна на човека зад гишето, който ги приемаше.
— Как сте в тази приятна вечер, господин Дженкинс? — попита той.
Старшият офицер вдигна очи.
— Нима е отново октомври? — възкликна той.
— Напълно сте прав, господин Дженкинс — отговори Пат. — Позволете да ви изкажа искрените си съчувствия за скорошната ви загуба.
— Загуба ли? — повтори човекът. — За какво говориш, Пат?
— За онези петнайсет уелсци, които се появиха в Дъблин по-рано тази година и се представиха за отбор по ръгби.
— Не си играй с късмета, човече.
— Не бих и дръзнал, господин Дженкинс, нали очаквам да ми дадете предишната ми килия.
Старшият офицер прокара пръст по списъка със свободни килии.
— Много съжалявам — с престорена въздишка рече той, — но тя вече е заета. Но пък мога да ти предложа за съкилийник през първата нощ човек, който е тъкмо за теб. — Обърна се към надзирателя от нощната смяна и заръча: — Изпрати О’Флин в килия номер деветнайсет.
Човекът го погледна несигурно, но след като видя решителният поглед на началника си, каза само:
— След мен, Пат.
— И кого ми избра този път господин Дженкинс — полюбопитства Пат, докато вървеше пред надзирателя от нощната смяна, преди да спрат пред врата, отделяща едното отделение от другото. — Джак Изкормвача или Майкъл Джексън?
— Много скоро ще разбереш — отвърна човекът, и в това време вратата се плъзна и се отвори.
— Разказвал ли съм ти онази случка, когато поисках да ми дадат работа на един строеж в Ливърпул и отговорникът, един проклет англичанин, има наглостта да ме попита правя ли разлика между пирон и гвоздей?
Минаха от единия блок в другия и много скоро спряха пред килия с номер 119. Надзирателят извади голям ключ и го завъртя в бравата.
— Не, Пат, не си — рече той и дръпна тежката врата. — И каква е разликата?
Пат се канеше да отговори, но когато видя кой е в килията, онемя.
— Добър вечер, милорд — за втори път през този ден използва той това обръщение.
Надзирателят затръшна вратата и отново завъртя ключа.
През останалата част от вечерта Пат ми разказа с големи подробности всичко, което се бе случило от два часа предишната нощ. Когато най-сетне свърши, попитах само:
— Защо точно през октомври?
— Започне ли денят да намалява, предпочитам да съм на място, където съм сигурен, че ще получавам храна три пъти на ден и в килията има централно отопление. Спането навън е приятно през лятото, но настъпи ли английската зима, по-разумно е да имаш подслон.
— Какво щеше да направиш, ако Пъркинс ти беше дал цяла година?
9
Обичайно название на колата, с която превозват затворниците в Англия. — Б.пр.
10
Ад (англ.). — Б.пр.