Соломоново решение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Соломоново решение». Краткое содержание книги:
— Извинявай, Пат, но някои от нас си имат работа, а и ти ми разказа тази история миналия октомври. — Поспря за миг и продължи: — И по-миналия — също.
Пат седеше мълчаливо на пейката и тъй като нямаше какво друго да чете, започна да разглежда надписите по стената. „Пъркинс е задник“. Беше склонен да се съгласи. „Манч Ю са шампиони“. Някой беше задраскал „Манч Ю“ и го бе заместил с „Челси“. Пат се замисли дали да не задраска „Челси“ и на негово място да напише „Корк“, футболен тим, непобеден досега. В килията нямаше часовник и нямаше как да знае колко време беше минало, преди господин Адамс да се върне най-сетне и да го отведе до съдебната зала.
— Последвай ме — тържествено произнесе господин Адамс.
Пат бе необичайно мълчалив по време на краткия път, който изминаха по „жълтите тухли“, както старите арестанти наричаха последните няколко метра преди влизането през задната врата на съда. Пат най-сетне се изправи на мястото на подсъдимия, а до него застана съдебният пристав.
Загледа се в тримата магистрати, които днес бяха назначени за съдебен състав. Нещо не беше наред. Беше очаквал да види господин Пъркинс — напълно плешив по това време миналата година, почти като членовете на клуба „Пикуик“. А сега, най-неочаквано му беше пораснала руса коса. От дясната му страна бе адвокат Стедман, либерал и с прекалено мек характер за вкуса на Пат. Отляво седеше жена на средна възраст, която Пат не бе виждал досега, но чиито тънки устни и прасешки малки очи му вдъхнаха увереност, че милозливият член на състава ще може да бъде сразен, ако си изиграе картите както трябва. Госпожица Пиги имаше вид на човек, готов да постанови смъртно наказание за дребен джебчия.
Сержант Уебстър пристъпи на свидетелската скамейка и произнесе клетвата.
— Какво можете да ни кажете по този случай, сержант? — обърна се господин Пъркинс към свидетеля, щом човекът се закле.
— Разрешавате ли да поглеждам в записките си, ваша милост? — попита сержант Уебстър.
Председателят на съдебния състав кимна и сержантът разгърна бележника си.
— Задържах обвиняемия в два часа през нощта, след като бе хвърлил тухла във витрината на бижутерския магазин „Х. Самюъл“ на Мейсън Стрийт.
— Видяхте ли го да хвърля тухлата?
— Не — призна Уебстър. — Заварих го на тротоара с тухла в ръка, когато го задържах.
— Беше ли успял да влезе вътре?
— Не, но се готвеше да хвърли отново тухлата.
— Същата тухла ли беше?
— Така мисля.
— Нанесъл ли беше някакви щети?
— Стъклото беше обсипано с множество пукнатини, но металната решетка от вътрешната страна му беше попречила да вземе каквото и да било.
— Каква стойност имаха предметите на витрината? — попита господин Пъркинс.
— Нямаше предмети на витрината, господине, защото управителят всяка вечер ги заключва в касата, преди да си тръгне за вкъщи.
Господин Пъркинс погледна изненадано към обвинителния протокол.
— Доколкото виждам, обвинявате О’Флин в опит за влизане с взлом.
— Точно така. — Сержант Уебстър върна бележника си в задния джоб на панталона.
Господин Пъркинс насочи вниманието си към Пат.
— Тук пише, че се признавате за виновен.
— Точно така, милорд.
— В такъв случай ви осъждам на три месеца затвор, освен ако не дадете някакво обяснение. — Той замълча и погледна Пат над очилата си. — Искате ли да направите изявление? — попита той.
— Три месеца не е достатъчно, милорд — отбеляза Пат.
— Не съм лорд — сряза го Пъркинс.
— Така ли? — повдигна вежди задържаният. — Стори ми се, че имате перука, каквато не видях да носите миналата година по това време, и затова реших, че сте лорд.
— Мерете си приказките — процеди господин Пъркинс, — защото може да размисля и да увелича срока ви на шест месеца.
— Това някак по ми допада, милорд — продължи Пат.
— В такъв случай — едва сдържаше гнева си Пъркинс — ви осъждам на шест месеца. Изведете затворника.
— Благодаря ви, милорд — рече Пат високо и продължи под носа си. — Ще се видим догодина по същото време.
Съдебният пристав изтика Пат вън от подсъдимата скамейка и го поведе надолу по стълбите към подземните етажи.