Петото евангелие
- Автор: Колдуэлл Йен
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-377-7
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петото евангелие». Краткое содержание книги:
С помощта на млад дипломат Йоан Павел II събира във Ватикана деветимата патриарси, за да им върне реликвата при откриването на изложбата. Но дни преди папата да направи този пазен в тайна личен жест, изследователят, доказал произхода на плащаницата, е намерен мъртъв. А „Диатесарон“, евангелието, на което се позовава той, е изчезнало. Заподозрян за убийството е младият дипломат.
— Всичко?
— Това е много важно за мен, вуйчо.
Преди време разпалеността на Симон възмущаваше вуйчо Лучио. Определяше я като гръцка черта, не като римска. Сега обаче твърди, че точно тя е отличителното качество на Симон, което ще го изстреля там, където дори той не е стигнал.
— Разбирам — казва Лучио. — И се радвам да го чуя. В такъв случай трябва да напътстваш другите куратори, защото ни чака много работа през следващите пет дни.
— Вуйчо — обаждам се, — нали разбираш, че в момента двамата със Симон сме изправени пред лични проблеми?
Той размества листовете върху бюрото си.
— Разбирам. Затова наредих на Фалконе да изпрати полицай, който да охранява теб и Петрос. — Обръща се към Симон. — А що се отнася до теб, ще спиш тук, под този покрив, докато не приключи работата по изложбата. Съгласни ли сте?
Симон по-скоро би спал на улицата пред гара „Термини“. Но това е цената на цялото необичайно обсъждане — показал е на Лучио кой държи козовете.
Симон кимва и Лучио два пъти почуква с кокалчетата си върху бюрото. Приключили сме. Дон Диего се появява отново, за да ни съпроводи до асансьора.
— Да изпратя ли някой за багажа ти? — пита той заядливо Симон.
През следващите пет нощи ще бъдат съквартиранти. Надзирател и затворник. Ала в празния поглед на Симон забелязвам облекчение. Той няма да налапа стръвта. Когато металната врата се отваря, Петрос се втурва вътре и нетърпеливо натиска копчето. Преди Диего да намери друг начин да се заяде, Симон, Петрос и аз вече слизаме с асансьора.
8.
Малко след вечерята в апартамента на Уго му помогнах да се промъкне тайно във Ватиканската библиотека, за да види „Диатесарон“.
— Ела в апартамента в четири и половина — разпореди той. — И си носи ръкавици.
В четири и половина отидох до апартамента му. Уго се появи четвърт час по-късно. Носеше две найлонови торби от „Анона“, супермаркета на Ватикана. В едната различих характерния силует на бутилка с алкохол.
— За успокоение на нервите — намигна ми той. Но челото му беше потно и в погледа му се четеше тревога.
Когато влязохме в жилището му, той гаврътна няколко чашки грапа „Джулия“.
— Я ми кажи — попита ме, — ориентираш ли се там, долу?
Там долу, тоест под апартамента му, в библиотеката.
— От къде на къде? — попитах сприхаво.
Беше създал у мен впечатлението, че го е правил и друг път, а аз просто ще го следвам. В крайна сметка само за да пристъпи прага на нашата библиотека, човек се нуждае от молба и препоръки от упълномощени учени. А за да види книга, е нужна сериозна документация. За да я получи, трябва да му я донесе служител на библиотеката, защото читателите никога не се допускат в книгохранилището.
— Ако вече знаем къде е ръкописът, не може ли просто да го свалим от рафта и да го прочетем? — попитах.
В другата торба от супермаркета имаше разнообразна екипировка. Две фенерчета, лампа за къмпинг, кутия с латексови ръкавици, франзела, пликче кедрови ядки, чифт терлици, бележник и някакъв уред с големината на детска тенис ракета. Уго се зае да пъха всички тези неща в брезентов сак.
— А, можем да я свалим от рафта — отговори. — Не е там проблемът. — Погледна часовника си. — Хайде, по-живо, отче Алекс. Трябва да побързаме.
Посочих сака му.
— Няма да минем покрай охраната с това.
Той се подсмихна.
— Не ставай глупав. Има една вентилационна шахта на втория етаж. От години не се използва.
Вперих поглед в него.
Уго се изкиска и ме стисна за ръката.
— Шегувам се, шегувам се. А сега престани да се тревожиш и да тръгваме.
Той имаше приятел в библиотеката. Възрастен френски свещеник, чийто кабинет се намираше в един забравен край на сградата. Библиотеката затваряше след десет минути, но апартаментът на Уго беше толкова близо, че стигнахме до приятеля му за по-малко от две. Уго ме спря пред кабинета му и каза:
— Почакай тук.
Влезе вътре сам, но не затвори вратата плътно.
— Уголино — възкликна притеснено мъжът с френски акцент, — разбрали са за теб.
— Едва ли — отговори Уго.
— Днес охраната обиколи от врата на врата и ни предупреди да докладваме за всеки непознат.
Уго не отговори.
— Свещеникът, който ги придружаваше — продължи мъжът, — знаеше името ти.
Уго се прокашля.
— Все още ли изпробват новата система?