Разбитото око

Не спираше. Умът му се вкопчи в тази упоритост като захапка на булдог. Най-лошото, което може да го сполети ли? Да се провали? Много провали имаше досега в живота си. Да умре? Много пъти се бе разминал на косъм със смъртта. Понякога беше страшно, друг път ужасяващо, случваше се и да е вълнуващо и често изобщо не зависеше от неговия правилен или грешен избор. Човек не спира, за да направи смъртта си неизбежна, само защото ако продължи напред, е вероятно да умре. Ако ще да беше окаяно дебело разочарование, Кип поне не се предаваше лесно.

Ухили се. Окаяно дебело разочарование, което макар и с доста помощ и благоприятни случайности уби крал, спаси Призмата и уби бог. Не е зле за един дебелак. По дяволите, веднъж дори надхитри Андрос Гайл.

Колко странно — надхитрянето на Андрос Гайл му се струваше по-голямо постижение от унищожаването на един бог.

Е, да, в онази история с бога имаше и късмет, все едно си представяше, че Оролам е огледал бойното поле, за да намери подходящ инструмент, с който да спаси Призмата, не е открил нищо достойно и се е спрял на Кип, защото е стоял най-близо.

Кип се запъна за миг.

„Гадничко се отнасям със себе си. Никога не бих позволил някой да се държи така с мой приятел.“

След час стигна до поточе. Отпи с надеждата, че водата е чиста. Не че имаше голям избор. Пи още, съвсем бавно, за да се увери, че не му се гади. И още няколко глътки. Изправи се и съжали, че няма мях да го напълни с вода.

Погледът му се прикова в обувките от зелен луксин. Да бе, нямало как да си направи мях.

Въздъхна, притегли зелено и оформи зелена торба. Първо магията, винаги магията. Загреба с торбата много вода и изви зеленото така, че да се намества удобно на гърба му. Притегли ремъци за раменете, после и ремък около кръста.

Реши да използва времето, докато ходи, за да навакса с всички практически упражнения. За жалост на неговото равнище тренировките за Черната гвардия се състояха почти само от ръкопашен бой с идеята, че това залага основата за по-нататъшната подготовка. По време на плаването към Ру ги учеха на правилните хватове и основните движения с меч, също и как да презареждат мускет. Останалите новаци в Черната гвардия вече знаеха всичко това. Някои от тях тренираха с оръжия от години. Някои боравеха вещо с лъкове или други оръжия, които Кип докосваше за пръв път. Той изоставаше, и то много.

„Но пък мога да си направя зелен голем. Много полезно умение в момента, няма що.“

Струваше му се, че брегът се извива по мъничко, но само променящото се положение на слънцето в небето не стигаше да потвърди подозренията му. Бен-хадад от неговата група бе споменал веднъж, че се научил как да притегля луксин, за да има винаги подръка секстант и да не се губи. Разбира се, щеше да се нуждае непременно и от компас, а макар че можеше да оформи от луксин корпус и течна среда, в която да сложи парченце философски камък, не съществуваше луксин с магнитни свойства. Някои неща си принуден да правиш по трудния начин.