Защото го заслужавам
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-344-7
- Переводчик: Ася Терпешева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото го заслужавам». Краткое содержание книги:
Сесили фон Зигесар е известна със своите книги за тийнейджъри и особено с поредицата за Интригантката, по която през 2007 г. е заснет телевизионен сериал.
Никое от момичетата не повдигна глава. Бяха заети с писане, а и освен това, нямаха желание да гледат какво прави госпожа Крамб, когато си мислеше, че не я виждат. Достатъчно се бяха отвратили.
Според момичетата всички учителки в „Констънс Билард“ бяха лесбийки, но госпожа Крамб беше единствената официално призната. Тя живееше в една селска къща в Ню Палтц с още пет жени и често споменаваше своята „партньорка“ — например: „Онази вечер, докато седях в кухнята и преглеждах тестовете ви, моята партньорка пиеше «Амстел лайт» и гледаше Барбара Уолтърс — луда е по нея.“
Всяка година деветокласничките започваха с желание литературния час на госпожа Крамб. Надяваха се, че е улегнала и здраво стъпила на земята, имайки предвид колко наясно беше със своята сексуалност. Но само след първия ден в нейния час ученичките разбираха, че няма просто да седят 45 минути и да обсъждат женски работи с една жена, която харесва жените — трябваше да пишат нещо всеки ден, да го четат на глас в час и после да слушат как госпожа Крамб и нейните съвипускнички го критикуват — понякога това беше доста неприятно. Но въпреки строгостта на госпожа Крамб, те предпочитаха творческото писане пред геометрията.
Днес госпожа Крамб ги беше накарала да си изберат партньорка — в платоническия смисъл на думата, и да опишат тялото й. Разбира се, Елиз избра Джени и Джени избра Елиз. Вече правеха заедно почти всичко.
Странно е, че украсяваме ушите си с общи, а не се опитваме да ги скрием, написа Джени. Те са точно толкова неприлични, колкото и частите, които покриваме, като голи дупки, които водят право в главите ни. Ушите на приятелката ми Елиз са малки и покрити с рус мъх. Освен това чува добре, защото никога не казва „Моля?“ и не ме кара да повтарям. Мисля, че ги поддържа доста чисти.
Джени вдигна поглед и реши да задраска последното изречение и да го замени с друго. Госпожа Крамб можеше да се обиди — чистенето на уши очевидно беше неин фетиш.
Вместо да напише нещо друго, за да замести изречението с чистенето на ушите, Джени се сети отново за електронната поща. Преглеждаше я редовно, точно както й каза Блеър. Въпреки това, единствените съобщения, които имаше, бяха майтапи от Елиз и брат й, който й казваше да престане да си проверява пощата и да си пише домашните. Тя погледна към Елиз, която вече пишеше втора страница. Искаше й се да има писателската дарба на Дан. Повече й се удаваше чертането, рисуването и калиграфията. В горната част на листа нарисува старателно ухото на Елиз и профила й, надявайки се да получи точки за артистичност, въпреки че есето й куцаше. Мислите й блуждаеха отново към русото момче в „Бендел“. Дали и той беше артистичен?
Звънецът удари и часът свърши. Госпожа Крамб се изправи и изтупа тебеширения прах от тъмносивата си вълнена рокля — приличаше на монахиня от някое студено старомодно място като Грийнленд.
— Времето свърши, дами. Оставете моливите. Предайте ми работите си, като тръгвате — тя пъхна обутите си в кафяви чорапи крака в чифт черно сабо. — Приятен следобед!
— Е, за какво писа? — попита Джени Елиз, след като взеха нещата си и излязоха от училище.
— Не е твоя работа — отговори Елиз и се изчерви.
— Не си мисли, че никога няма да разбера. Може би ще трябва да го прочетеш на висок глас в понеделник — напомни й Джени. — Аз писах за ушите ти, но май не стана добре.
Двете момичета сведоха главите си срещу силния февруарски вятър и се запътиха към Лексингтън, за да вземат автобуса на Източна 59-та улица. Елиз беше помолила Джени да й помогне да намерят перфектните дънки за по-малко от 80 долара и както обикновено Джени се нуждаеше от нов сутиен — или се късаха ластиците или се чупеха подпорите.
„Блумингдейл“ беше мръсна, оживена от туристи зона, която те сефтосваха с току-що купените си спортни костюми и маратонки от „Найктаун“, заедно с ято синьокоси измамници, но това беше единственото място, където можеха да намерят огромни сутиени и сравнително евтини дънки, които да не са ужасните „Мейси“. Който имаше по-добър вкус и по-големи финансови възможности ходеше в „Бергдорф“, „Бендел“ или „Барнис“, но за хора като Джени и Елиз оставаше „Блумингдейл“.
— Не мога да повярвам, че ги слагаш ей така и са перфектни на дължина — каза завистливо Джени, докато Елиз изпробваше първия чифт дънки „Парис Блус“. Джени беше висока само 1.50 м. и трябваше да си скъсява всичко. Елиз беше 1.70 м., но пък имаше други проблеми — плоски гърди, закръглен ханш и смъкнато дупе.