Мъртви на прага

— Ти сигурно си различна, щом Алсид те е взел със себе си днес — продължи Кристин.

— Не знам доколко съм различна, но действително имам определени способности, които ме отличават от останалите.

— Вещица? — предположи Кристин. — Фея? Таласъм?

Божичко! Поклатих глава.

— Нищо такова. Е, какво ще се случи тук днес?

— Сложиха допълнителни скамейки. Цялата глутница ще се настани в предната част на църквата. Семейните — с половинките и децата си, разбира се. Кандидатите за водач на глутницата ще бъдат най-отзад.

— Как ги избират?

— Те сами заявяват кандидатурата си — каза тя. — После минават през различни изпитания, а победителят се избира чрез гласуване.

— А защо придружаваш бащата на Алсид? Или задавам твърде личен въпрос?

— Съпругът ми — вече покойник — заемаше този пост преди полковник Флъд. Това ми дава определено влияние в глутницата.

Кимнах.

— Водачът винаги ли е мъж?

— Не е задължително. Но тъй като изпитанията винаги включват и физическа издържливост, мъжете обикновено печелят.

— Колко са кандидатите?

— Двама. Джаксън, разбира се, и Патрик Фърнан. — Тя леко наведе аристократичната си глава надясно и аз успях да огледам двойката, която до този момент се изплъзваше от вниманието ми.

Патрик Фърнан се оказа по-млад от Джаксън, но по-възрастен от Алсид, някъде по средата на четирийсетте. Едър, набит мъж, с късо подстригана светлокестенява коса и безупречно оформена брадичка. Носеше кафяв костюм с опънато по корема сако. Придружаваше го симпатична жена, която си падаше по големи количества червило и бижута. И тя имаше кестенява коса, но в нейната сложна прическа проблясваха и руси кичури. Обувките й с поне осемсантиметрови токчета ме изпълниха със страхопочитание. Ако аз се покатерех на такива, със сигурност щях да си счупя врата. Но тази жена успяваше да се усмихва и да говори любезно с всеки, който се доближеше до нея. Патрик Фърнан се държеше доста по-хладно и оглеждаше с присвити очи всеки новопристигнал върколак.

— Тами Фей2 съпруга ли му е? — дискретно попитах аз.

Кристин издаде звук, който бих нарекла кискане, ако не идваше от толкова изискан човек.

— Наистина прекалява с грима — каза тя. — Но името й всъщност е Либи. Да, съпруга му е, чистокръвен върколак, имат две деца. Още един член за глутницата.

Само първородното дете се превръщаше във върколак, и то в пубертетна възраст.