Мъртви на прага

— Ще ти дам единия безплатно, ако обещаеш, че ще го държиш отворен на моята снимка — обеща Ерик.

— Дадено.

Той се изправи.

— И още нещо, преди да тръгна.

Аз също станах, но доста по-бавно.

— Най-вероятно ще имам нужда от услугите ти в началото на март — каза Ерик.

— Ще проверя какви планове имам тогава. За какво става въпрос?

— Малка среща на високо равнище с кралете и кралиците на южните щати. Мястото все още се пази в тайна. Чудех се дали ще искаш да си вземеш няколко почивни дни, за да ме придружиш.

— В момента не мога да ти отговоря, Ерик. Има доста време дотогава — казах аз и тръгнах към вратата.

— Почакай малко — ненадейно каза той и за част от секундата се озова точно пред мен.

Вдигнах поглед към него и внезапно се почувствах ужасно уморена.

Той се наведе и ме целуна по устните — много нежно, като пърхане на пеперудени криле.

— Казал съм ти, че с теб съм правил най-страхотния секс през живота си — прошепна той. — А ти как реагира?

— Ще ти се да знаеш, а? — измърморих аз и се върнах обратно в бара.