Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
— Недей да се впечатляваш. Един от неговите колеги работи често с кметството.
— Изхвърля боклука на кмета?
— Знаеш за каква работа става въпрос.
Помислих си за Фред Джейкъбс и „Ястребовото око“.
— По всичко личи, че много хора помагат на кмета да решава проблемите си.
Рейчъл скръсти ръце на гърдите си и заби поглед в безупречно поддържаните си нокти. Зачаках, обзет от мрачно предчувствие.
— От вчера насам ти също си част от тези проблеми.
— Как така?
— Приятелят ми твърди, че името ти се споменава в офиса на кмета.
— Там винаги се споменават разни имена.
— Разбира се. На хора, които трябва да бъдат държани под око.
— А каква е ролята на ФБР?
— От време на време хвърлят по едно око. Проверки със задна дата, финансови ревизии. Зависи от сигнала.
— Приятно е да узнаеш, че Биг Брадър е жив и здрав. Я ми кажи, колко съм спечелил миналата година?
— Моят човек казва, че е пренебрежимо малко, за да си губят времето.
— Съкрушен съм.
— Би трябвало. Но както и да е. Засега можеш да бъдеш спокоен. Но бих искала да знам какво си направил, за да ядосаш кмета?
— Мисля, че става въпрос за обикновена параноя.
— Дори да е така, все пак искам да поговорим на тази тема.
— Ама аз не искам.
— Твоя работа — сви рамене Рейчъл. — Но не забравяй на какво е способен кметът.
— Ти май не си му фен, а?
— На какво по-точно? На „Империята на злото“? О, я стига! Този човек е жесток, безскрупулен и абсолютен диктатор!
— Но едновременно с това и благонамерен, нали?
— Точно. Стига да не го заплашваш. Но ти по някакъв начин си успял да постигнеш именно това.
Отпих глътка бира и попитах:
— Това възбужда ли те?
— Ще свърши работа — промърмори тя и се премести по-близо. — Поне засега.
Опрях длан в нейната. После преплетох пръсти с нейните. Един по един. Устните ни леко се докоснаха. Веднъж, втори път. Леко се наклонихме един към друг. Люшнахме се, макар и в седнало положение. На канапето насред всекидневната ми. Навлязохме в изненадващ и за двамата ритъм. Но въпреки това беше хубаво. Сякаш имаше какво да очакваме и нямаше защо да бързаме. Усетих как тя протяга ръка и оставя бутилката на масичката зад гърба ми. Помислих си, че трябва да дръпна пердето. После тя се раздвижи и аз престанах да мисля за друго.
19
Сосът отначало забълбука, после загоря. И на двамата не ни пукаше. После хапнахме овесени ядки. Направо на килима във всекидневната. Облечена в една от моите ризи, тя пиеше кафе. Аз предпочетох чай. Всичко изглеждаше идеално. Поне засега.
— Мислиш ли, че ще се получи? — попита тя.
— Кое?
— Добър въпрос.
— Защо не оставим нещата да следват естествения си ход? — попитах. — И просто да им се наслаждаваме?
Тя обхвана чашата с длани и подухна кафето. Което, между другото, изобщо не беше горещо. После проговори. Меко, с тих глас.
— Какво знаеш за мен?
— А какво трябва да знам?
— Ами например, че преди няколко месеца се сгодих. Доста прибързано. И глупаво.
— Не знаех.
— Сега вече знаеш — промълви тя, надничайки иззад споделеното си минало.
— Е, добре, знам. Предполагам, че не се е получило…
Тя вдигна лявата си ръка.
— Не съвсем.
— А сега добре ли си?
— Надявам се.
— Погледни ме.
Тя вдигна глава.
— Изглеждаш ми съвсем наред — отбелязах.
— Благодаря.
— Трябва да знаеш, че наистина щях да ти се обадя.
— Вярвам ти — усмихна се тя, наведе се и ме целуна. — Аз просто те изпреварих.
— За което може би ще съжаляваш.
— Защо?
— Заради това, което си говорихме преди малко.
— Кметът? — вдигна вежди Рейчъл. — Аз не се страхувам от него. А ти?
— Да речем, че привлича вниманието ми.
— Правилно. Той е човек, който трябва да ти привлича вниманието. Особено ако разпитва за теб. Вече ти казах, че е безскрупулен тип, който не се спира пред нищо.
— Мислех, че съдиите не бива да се превръщат в политически зверове.
— По принцип не сме такива. Но има и изключения. Работата е там, че няма в какво да обвиним кмета на този град. Той поддържа чистотата на улиците, данъците са ниски (може би чужда заслуга), управлява с желязна ръка. И затваря устата на всички.
— А сега?