Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Плът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плът

Электронная книга - «Плът». Краткое содержание книги:

Никой в университетското градче не беше виждал досега подобно продълговато и злокобно мекотело, което се преселва от човек в човек.
И най-ужасното не е само в слузестата жълта кожа, в мътните, втренчени очи и в примитивната му уста! Истинският ужас е най-вече в тялото на жертвата, съществото променя действията й — превръща я в послушен и жесток изверг…
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 136
Перейти на страницу:

— Парите у теб ли са? — попита Роланд.

— В чантата са — ухили се тя. — Макар че никога няма да ги получиш.

— Ще ги получа.

— Бих се изненадала, ако издържиш и десет минути.

— Ще се върнеш на зазоряване, нали?

— Не. И двамата ще сме обратно в града и сгушени в леглата си преди полунощ.

— Искам да кажа — при положение, че не се откажа, което нямам намерение да направя — ти ще се върнеш в зори, нали?

— Само излез.

— Искаш да видиш какво има вътре, нали?

— Ни най-малко.

— О, защо не влезеш?

— Нямам никакво намерение.

Полето отстрани на пътя беше изчезнало и Дана разбра, че са влезли в паркинга. Продължи да кара напред. Отначало не видя ресторанта. Но скоро светлините от фаровете се плъзнаха по стълбите, по верандата и по вратата. Бледата полицейска лента беше привързана между гредите на верандата. На вратата бяха заковани дъски.

Дана спря точно пред стълбите и изгаси светлините.

— Леле, къде изчезна ресторантът?

— Как ще вляза?

Дана се наведе, облегна глава на волана и затършува между краката си. Ръката й опипваше мръсния под, докато намери щангата. Вдигна я и я подаде на Роланд.

— За всичко си помислила, нали? — промърмори той.

Извивайки се на седалката, Дана се изправи на колене и взе фотоапарата от задната седалка.

— Хубаво да снимаш. Особено жената. Така както е без глава. Ще е много впечатляващо.

Роланд прибра апарата в раничката. Навеждайки се, той я метна на гърба си и започна да наглася презрамките. Взе спалния чувал и щангата.

— Какво ще кажеш да светнеш фаровете, докато вляза вътре, а?

— Що не? — светлината прободе тъмнината. — Забавлявай се.

— Ще дойдеш да ме вземеш в зори, нали? — не беше молба.

— Кракът ми няма да стъпи вътре.

— Мисля, че все пак ще влезеш — повтори той и излезе от колата. Застанал под дъжда, се наведе и каза: — Снимките са у мен.

— Дай ми ги — рязко изкомандва Дана.

— Ще ги получиш сутринта. Ако не влезеш, никога вече няма да ги видиш. Но всички останали ще могат да им се насладят.

— Подлец!

Той тръшна вратата. Когато минаваше пред колата, Дана натисна клаксона и той подскочи. Обърна се. Изгледа я свирепо. След това сви устни над кривите си зъби и продължи. Горе на верандата разкъса полицейската лента и спря пред вратата. Започна да откъртва дъските.

Бясна, Дана го наблюдаваше. Сърцето й биеше лудо, въздухът излизаше със свистене през ноздрите й. Представи си за миг как изтичва след Роланд и забива главата му във вратата така, че да загуби съзнание. Бързо го претърсва и взима снимките.

Но не помръдна.

Като знаеше какъв й е късметът, мерзавецът най-вероятно щеше да я чуе как се приближава.

Представи си как Роланд се обръща и разцепва главата й с щангата.

Беше в състояние да го направи.

Той е страхливец и при това — с не особено стабилна психика.

Представи си как издърпва тялото й в ресторанта.

Мислите й започнаха да я плашат.

Роланд отвори вратата. Вдигна спалния чувал от пода, хвърли поглед към Дана и влезе. Вратата се затвори.

Дана изгаси фаровете.

Наведе се през седалката и заключи вратата от другата страна на шофьора.

Посегна към стартера. Възнамеряваше да изключи двигателя, но изведнъж промени решението си, превключи на задна скорост и бавно подкара. Мислеше да си тръгне. Онзи мерзавец си го заслужава. Но ако види, че си е тръгнала, може да изнесе спалния чувал на верандата. А трябва да прекара нощта вътре. Такъв е облогът. Това е наказанието му, че е такъв скапаняк.

И затова, че е гледал снимките.

Те бяха при него сега!

Дана си даде сметка, че вероятно е съвсем близо до края на паркинга и натисна спирачките. Колата спря. Тя вдигна ръчната спирачка и изключи двигателя.

Когато очите й привикнаха с тъмнината, започна да вижда ресторанта. Постройката беше на около петдесет метра пред нея — тъмен силует, широк колкото паркинга.

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)