Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
— Има ли нещо, което пречи на хората да гласуват повече от веднъж? — попита Карлос.
— Да — отговори Мишел. — Щом щракнеш на някой от двата бутона, и двата се дезактивират. Никой не може да гласува втори път.
— Откъде знаете? — попита капитан Блейк.
— Защото опитахме.
— Гласували сте за единия от двата метода на смърт?
— За жалост да — обясни Мишел, но в тона й не прозвуча извинение. — Попаднахме на уебсайта, преди да ни се обади Денис. Не знаехме с какво имаме работа и се опитвахме да разберем за какво става дума.
Жената от екрана махна ръце от лицето си. Кръвта и сълзите бяха очертали странни фигури върху страните й, но очите й вече не се стрелкаха насам-натам, търсейки нещо, а бяха изпълнени с неизмерима тъга. Хънтър беше виждал този поглед и имаше чувството, че голяма черна дупка изсмуква стомаха му. Като първа жертва, сякаш беше надарена с шесто чувство, жената бе осъзнала, че никой няма да й помогне и че няма да излезе жива от ковчега.
Всички изпитаха чувство на пълна безпомощност, докато гледаха екрана.
ЧАСОВНИК — 1:58,1:57,1:56…
ПОГРЕБАНА — 23.
ИЗЯДЕНА — 999.
27.
Всичко стана само за част от секундата, но те имаха чувството, че продължава цяла вечност. Първо се промени ПОГРЕБАНА. В бърза последователност се изписаха три цифри — 924,925,926.
Всички в кабинета на Хънтър затаиха дъх.
И после се случи.
ИЗЯДЕНА — 1000.
Веднага щом се смени, цифрата започна да проблясва на екрана, показвайки на всеки, че има победител.
Никой не помръдваше. Никой не мигаше.
Мишел Кели и Денис Бакстър също мълчаха по телефона.
Жената на екрана все още плачеше. Ръцете й трепереха и кървяха.
Секундите минаваха.
Всички чакаха.
Изведнъж от черната тръба, прикрепена за стъкления ковчег, която беше забелязал Хънтър, изскочи нещо малко и черно и полетя над тялото на жената.
— Какво беше това, по дяволите? — попита капитан Блейк. — Видяхте ли го?
— Да — отвърна Карлос, — но нямам представа какво е.
Робърт се беше съсредоточил върху екрана.
И после от черната тръба с огромна скорост изскочи още нещо.
Жената трепна, сякаш рязко я бяха разтърсили и изтръгнали от унес, и погледна към краката си. Беше очевидно, че не може да види нищо, но онова, което влезе при нея в стъкления ковчег, отначало я накара да изпадне в паника. Тя пак потрепери, този път много по-отчаяно, и прокара ръце по тялото си, като го пляскаше, сякаш като обезумяла се мъчеше да прогони нещо от него.
През тръбата влязоха още три, четири, пет черни неща.
— Това някакви летящи насекоми ли са? — попита Барбара.
— Не съм сигурен — отговори Хънтър, — може би.
— Могат ли насекоми да изядат жив човек?
— Да, някои биха могли. Някои видове мравки и термити се хранят с плът, но трябва да вкараш там няколко хиляди и никой от тях не се движи толкова бързо, нито е толкова голям.
Лицето на жертвата се изкриви от мъчителна болка. Очите й се затвориха, а устните й се отвориха, за да издаде писък, който никой нямаше да чуе и само може да си представя.
— Боже мой! — възкликна капитан Блейк и вдигна ръце към устата си. — Каквито и да са тези неща, те я изяждат жива. Не може да е истина.
Жената изгуби контрол, когато надделя ужасът. Отчаяно риташе с крака и размахваше ръце и въпреки тясното пространство, правеше каквото може, за да предпази тялото и лицето си.
В стъкления ковчег наведнъж влетяха петдесет насекоми.
— Исусе! — извика Мишел по телефона.
Камерата показа в едър план едното летящо насекомо и всички се вцепениха.
Беше дълго около пет сантиметра, със синьо-черно тяло и черни крила. Назъбените му, тънки крачета бяха дълги колкото тялото. От главата му стърчаха две черни антени.
— Мамка му! — извика Гарсия и по гърба му полазиха ледени тръпки. Той непохватно направи крачка назад, сякаш беше видял нещо, което другите не забелязват, и придоби такъв вид, сякаш щеше да повърне.
28.
Очите на Хънтър и капитан Блейк за миг се отместиха от екрана и се приковаха в Гарсия.