Опасни тайни

— Здрасти — отвърна разсеяно Ема и се отдръпна от оградата. Не искаше никой да я види как гледа към Гарет и Ниша. Оставаше й само няколко клюкарки да решат, че не е забравила Гарет и да започнат да разпространяват слухове из училище.

Внезапно Ема забеляза Итън, който седеше на една от пейките в другия край на игрището и зарадвано се затича към него.

— Здравей, непознати — пропя тя в ухото му, полагайки ръце върху раменете му. — Да не би някой да е избягал от час? Мислех, че сега имаш английски.

Итън се обърна рязко. Когато Ема видя студеното му изражение, тя отстъпи назад.

— Малко съм зает в момента.

— К-какво има? — заекна Ема.

Итън се извърна настрани и погледът му се зарея над игрището.

— Итън? — попита тихо Ема. Но той просто си седеше там и избягваше погледа й.

Край тях минаха група ученици, които хвърляха скришом погледи към Ема и Итън. Ема веднага залепи изкуствена усмивка на лицето си, защото не искаше да разберат, че двамата се карат.

Най-накрая Итън извади мобилния си телефон и с въздишка го показа на Ема. Тя погледна към тъмната, замазана снимка на екрана. След миг осъзна, че това са тя и Теър, които разговарят на пътеката. Сърцето й се сви. И двамата бяха по бански и ръцете им почти се докосваха.

В този миг тя осъзна, че Лоръл е изпратила снимката.

— Не разбираш ли? — прошепна Ема. — Тя се опитва да ни раздели, защото ревнува.

Или се опитва да ти изпрати послание, помислих си аз. Чула е за какво разговаряхте двамата с Теър. Спри се, докато все още имаш преднина.

Итън остави телефона да падне от ръцете му.

— Да не би да я е обработила с фотошоп? Защото вие двамата изглеждате така, сякаш сте на романтична среща.

— Попитах го за нощта, когато е умряла Сътън — отвърна Ема. — Няма да повярваш какво научих.

Внезапно се разнесе трясък и металните препятствия, които треньорът се опитваше да сглоби на трасето, се разпиляха по земята. Ема преглътна тежко. Намираха се на твърде открито място. Някой можеше да ги чуе.

— Ще повървиш ли с мен? — попита тихо тя. За миг Итън просто остана на мястото си, сякаш се канеше да откаже. Когато накрая стана от пейката, Ема въздъхна с облекчение.

Двамата тръгнаха по пистата, изпреварени от група ученици. Едва когато стигнаха до завоя край спортния салон, Ема го издърпа от червения асфалт и го вкара в малката стая, където се съхраняваха спортните уреди и затвори вратата. Единствената светлина вътре проникваше през процепа покрай стената. Щеше да е романтично, ако Итън не стоеше в средата със скръстени ръце.

— Теър ми каза, че Лоръл не е останала при него цялата нощ — прошепна Ема и гласът й прозвуча кухо под ниския таван. — Само го оставила в болницата. Той ми каза, че била адски ядосана на Сътън. Думите му бяха точно, че искала да я убие.

— Леле. — Итън тихо подсвирна и като че ли забрави за гнева си. — Страхотна бъркотия.