Дългото завръщане
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългото завръщане». Краткое содержание книги:
Земята на имението Тибубъра в австралийската Пустош е попила кръвта, потта и сълзите на много поколения от фамилия Керик, но пък им е дала значително богатство. С изчезването на осемгодишния Джереми Керик, който един ден трябва да наследи всичко, златното наследство губи смисъл. Бягайки от болката, че е изоставено от майка си и отхвърлено от баща си, момчето се скита по неизбродните пътища на Пустошта, за да открие истинската човечност у примитивните аборигени. Сред безкрайните диви простори младият мъж успява да спечели сърцето на жената на своите мечти. Заедно те ще посрещнат предизвикателството на Пустошта и ще победят или ще загинат.
Докато го мъкнеше по края на долината, Джереми реши, че ще трябва да вземе по-малко барут. Нощта бе студена, ала по лицето му се стичаше пот и трябваше от време на време да оставя товара си на земята. Осъзна, че това бе единственото буренце, което би могъл да отнесе до затвора, но се надяваше, че с него ще могат поне да се разхлабят гредите на стената достатъчно, за да ги отместят арестантите и да си направят отвор.
Влезе в града много изморен, но продължи пътя си към затвора по една тъмна улица. Насочваше го шумът от публичния дом, писклив женски смях и дрезгави пиянски крясъци. Джереми се вмъкна в прохода между публичния дом и затвора. Запъхтян и с въздишка на облекчение остави буренцето на земята.
Най-напред извади запушалката с ножа на Джарбо, после мушна края на фитила в отвора и пак го затвори със запушалката. Между прозореца и края на сградата стената излизаше малко напред над основите и образуваше удобна за буренцето ниша. Джереми разви фитила и приготви кремъка и стоманеното щракало. Удари ги едно в друго над края на фитила и към него заваляха искри. Той се запали, проблесна с бяла светлинка в тъмния проход, засъска и светлинката му плъзна към буренцето. Джереми прибра кремъка и щракалото в джоба си и се спусна към прозореца.
Момчето подскочи, хвана се за решетката и се вдигна до прозореца. Дървеният капак бе спуснат, тъй като нощта бе студена. Джереми се държеше с една ръка, а с другата почука на капака.
— Джарбо! — повика той със силен шепот. — Джарбо!
Минаха няколко мига без никакъв отзвук от килията. Джереми хвърли поглед към фитила, който гореше вече по-близо до буренцето, и почука по-силно.
— Джарбо! Джарбо, отвори капака!
Над шума от публичния дом се дочуха сънливите гласове на мъже в килията. Капакът се отвори.
— Какво правиш тук, Джереми? — попита Джарбо в мрака. — Сега е време за сън, приятел.
— Не, сега ще ви пусна да излезете навън, Джарбо. Ти и другите се пригответе да бягате, за да не ви хванат пак.
Мъжете около Джарбо се раздвижиха и си размениха закачливи реплики за Джереми и това, което бе казал. Джарбо се позасмя озадачен.
— Много добре. Но как ще го направиш, приятел?
— Като отворя дупка в стената — отвърна Джереми. — Взех малко барут от онова място в долината. Можах да донеса само едно по-голямо буренце, но то ще разбута гредите и ще можете да ги отместите. — Погледна пак към фитила. — Много скоро ще видим какво ще стане, защото фитилът вече е почти изгорял.
В килията настъпи тишина, чуваше се само шумът от публичния дом.
— Пригответе се бързо — подкани Джереми, тъй като Джарбо мълчеше. — Трябва да слизам, защото барутът вече ще избухне. — Почна да се спуска надолу, но добави: — Сигурно всички трябва да се отдалечите от стената.
Джарбо каза нещо със странен глас, а Джереми се спусна на земята и побърза да излезе от прохода, защото фитилът бе почти изгорял. Момчето се скри зад ъгъла на публичния дом и седна. През шума, който излиташе отвътре, чу, че Джарбо и другите арестанти в килията крещят. Предполагаше, че събуждат останалите и се готвят да бягат, но му се струваше неразумно да вдигат толкова шум, който без друго ще събуди полицаите в канцеларията. В този миг буренцето избухна.
Джереми веднага разбра, че силно е подценявал експлозивната сила на барута; тя бе унищожителна. Разнесе се оглушителен гръм, земята се разтресе, а проходът между сградите се изпълни с бушуващи червени пламъци, които озариха нощта. Задната стена на публичния дом се наклони, блъсна Джереми и го изхвърли на улицата зад сградите.
Отломки валяха около момчето, докато се изправяше на крака, коленете му бяха омекнали, виеше му се свят. Обърна се и видя изумен през дима и прахоляка разрушението, което бе предизвикал. Цялата сграда на затвора бе изместена от основите й и наклонена настрана. Почти цялата стена бе срутена, а част от покрива лежеше разбита в прохода.
Експлозията бе отнесла и половината от паянтовата стена на публичния дом и бе извадила на показ малките стаички на двата му етажа. Осветени от пламъка на разбитите газови лампи, голи мъже и жени се измъкваха сред преобърнати мебели и натрошени дъски. Стената бе крепила втория етаж, който сега се наклони към прохода. Всичко полетя надолу, включително и креватите заедно с мъже и жени, които крещяха ужасени и размахваха ръце, докато се изсипваха в тесния проход.
Викащи хора тичаха по улицата към затвора. През развалините Джереми се добра до зейналата страна на затвора, осветена от пламъците, обвита в пушек и прахоляк. Момчето видя, че арестантите са се събрали до вътрешната стена на килията, залитаха замаяни, но не изглеждаха пострадали.