Дългото завръщане
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългото завръщане». Краткое содержание книги:
Земята на имението Тибубъра в австралийската Пустош е попила кръвта, потта и сълзите на много поколения от фамилия Керик, но пък им е дала значително богатство. С изчезването на осемгодишния Джереми Керик, който един ден трябва да наследи всичко, златното наследство губи смисъл. Бягайки от болката, че е изоставено от майка си и отхвърлено от баща си, момчето се скита по неизбродните пътища на Пустошта, за да открие истинската човечност у примитивните аборигени. Сред безкрайните диви простори младият мъж успява да спечели сърцето на жената на своите мечти. Заедно те ще посрещнат предизвикателството на Пустошта и ще победят или ще загинат.
— Ще те очаквам, приятелю. Не се преуморявай в конюшнята. Работи колкото можеш, колкото да разсейваш безпокойството си, а за останалото не мисли.
Момчето се спусна на земята и тръгна към улицата. Много съмнително бе, че ще успее да освободи Джарбо. Изключено бе да мине през канцеларията и да отключи вратата на килията. И всичко друго, което му идваше наум, бе също тъй невъзможно. Сградата на затвора бе много солидна, и за да пробие дупка в стената на килията, трябваше да работи дълги часове и да вдигне много шум.
Докато вървеше унило към улицата, земята потрепери от нова експлозия в долината. Джереми погледна пак затвора и се запита дали не е възможно да си достави малко барут и да пробие с него дупка в стената.
Спомни си какво бе казал човекът в минния участък — че използват четиринайсет бурета барут за една експлозия.
Джереми искаше да се върне на прозореца и да попита какво мисли Джарбо за тази идея, но си спомни, че е отсъствал доста дълго от обора, а засега най-важното бе Фред да е доволен от работата му. Като продължаваше да обмисля въпроса с барута, Джереми забърза към обора.
Тази мисъл не го напусна целия следобед, докато работеше все тъй бързо, както и сутринта. Хрумна му, че освобождаването на Джарбо криеше още едно преимущество. Като беглец от затвора, Джарбо щеше да поиска веднага да напуснат Юрика.
В края на деня Фред изрази задоволство от работата на Джереми.
— Може да изкараме така, докато Джарбо излезе от затвора — усмихна се той. — Но жена ми спомена, че ако той се забави, семейството ти може да се тревожи за тебе. Така ли е?
— Не, сър. Те знаят, че съм добре, щом съм с Джарбо. А не сме определили точно кога ще пристигнем в чифлика.
Фред кимна и се накани да тръгва, но спря.
— В чифлика? — повтори той. — Джарбо каза, че семейството ти притежава овцевъдна ферма.
— Да, да — смънка Джереми, смутен от грешката си. — Овцевъдна ферма е, но се занимават и с малко земеделие.
Фред стисна устни и загледа момчето изпитателно. После мълчаливо кимна и тръгна да подготви обора за затваряне. Джереми отиде в стаята за хамути, за да си вземе чинията и канчето, като се упрекваше, че е говорил, без да мисли и е събудил подозрението на Фред.
Докато вечеряше, Джереми разсъждаваше върху плана си. Бе възнамерявал да се посъветва с Джарбо по въпроса за барута, но след разговора с Фред се отказа от всякакво забавяне. Сигурен бе, че ще може да открадне малко барут без да го хванат, но от друга страна Джарбо можеше да сметне, че идеята му е много сериозна.
Щом притъмня, Джереми изнесе багажа — своя и на Джарбо, и го остави на скамейката, за да могат бързо да го грабнат и да си тръгнат. Отвори брезентовата торба на Джарбо и взе ножа му, кремъка, щракалото и малкия лост. Бе се спуснал пълен мрак, когато привърши. Момчето забърза по задната уличка към края на града.
Тръгна по заобиколния път от южната страна на долината и се стараеше да избягва златотърсачите, които се спускаха на тумби по пътеката към града. Главната мисъл на Джереми сега бе, колко ли барут ще му е нужен. Стената на затвора не бе тъй твърда като скалата, която работниците взривяваха, от което следваше, че ще са му нужни по-малко от четиринайсет буренца. Освен това съществуваше и практическия проблем как да отнесе барута до затвора.
В минния участък имаше светлина в бараките на работниците и в готварницата, оттам се чуваха и мъжки гласове. Останалите постройки бяха само тъмни очертания в слабата лунна светлина, която се процеждаше през високите рехави облаци. Момчето пропълзя през сенките до малката постройка, където бяха складирани барутът и фитилът, после извади лоста.
Джарбо бе свалял ключалките с голяма лекота, но за Джереми тази задача се оказа трудна. Все пак, след много усилия, металическата ключалка започна да се отделя от вратата и гвоздеите — да излизат от дървото с поскърцване, което се струваше оглушително на момчето. Най-после вратата се отвори и той влезе в помещението.
Вътре всичко бе натрупано, в непрогледния мрак цареше объркващ хаос. Намери дървена кутия с фитил и мушна едно руло в джоба си. Буренца с барут бяха складирани едно върху друго, но Джереми се боеше да не събори някоя от купчините и да вдигне шум, който ще привлече тичащи към него мъже.
Движеше се внимателно и накрая намери буренце, оставено отделно от другите. Бе по-голямо от онези, които бе видял да използват за взривовете. Реши да започне с него и после да се върне за още. С мъка вдигна тежкото буренце и тихо го изнесе навън. Мушна гвоздеите в дупките им, колкото да придържат ключалката, и понесе буренцето през сенките.