Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
- На колко километра от Страсбург?
- На двайсет и три птичи полет, в северна посока.
Собственикът, Максим Лъоклер, купил къщата -
DerSchloss, „Замъкът“, преди около четири години и я обявил за продан предишния ден сутринта, изтъквайки здравословни причини. Изнесъл се веднага и агенцията тъкмо била получила ключовете.
- Сам ли ви ги даде? Видяхте ли го?
- Изпрати ги по икономката си. Никой в агенцията не се е срещал с него. Продажбата се извърши с посредничеството на адвоката му, а размяната на документите - по пощата. По онова време г-н Льоклер бе претърпял операция и не можеше да се движи.
- Я гледай -- рече Адамсберг.
- Напълно законно е, господин комисар. Полицията обяви документите за автентични.
- Имате ли името и адреса на икономката?
- Госпожа Кутлие, живее в Брюмат. Мога да й открия координатите.
Дениз Кутлие крещеше по телефона, за да надвика бандата от деца, които се биеха.
101
- Госпожо Кутлие, можете ли да ми опишете вашия работодател? - високо попита Адамсберг, като неволно я имитираше.
- Ами всъщност, господин комисар - извика жената, - никога не съм го виждала. Работех три часа в понеделник сутрин и три часа в четвъртък, заедно с градинаря. Готвех и оставях продуктите за следващите дни. Беше ме предупредил, че ще отсъства, беше много зает човек. Май имаше нещо общо с Търговския съд.
Естествено, помисли Адамсберг. Невидимият призрак.
- Имаше ли книги в къщата?
- Много, господин комисар. Но не мога да ви кажа какви.
- Вестници?
- Беше абониран за един всекидневник и за „Елза-ски новини“.
- Поща?
-Това не влизаше в задълженията ми, а писалището му беше винаги заключено. Разбираемо е, след като работеше за съда. Заминаването му беше истинска изненада. Остави ми една много мила бележка, с която ми благодареше и ми пожелаваше всичко най-хубаво, както и някои инструкции и едно хубаво обезщетение.
- Какви инструкции?
- Ами да отида в събота и добре да почистя, тъй като щели да продават „Замъка“. А после да оставя ключовете в агенцията. Преди час бях там.
- Бележката на ръка ли беше написана?
- А, не. Господин Льоклер винаги ми оставяше бележки, написани на машина. Работата му го изисква, предполагам.
Адамсберг щеше вече да затвори, когато жената продължи:
- И не е лесно да го опиша. Виждала съм го само веднъж, разбирате ли, и то за кратко. Преди цели четири години.
102
- Когато се е нанасял? Видяхте ли го?
- Естествено. Човек не може все пак да работи у непознати.
- Госпожо Кутлие - бързо каза Адамсберг, - опитайте се да бъдете възможно най-точна.
- Нещо лошо ли е направил?
- Напротив.
- Бих се учудила. Такъв чист, педантичен човек. Жалко, че има проблеми със здравето. Да кажем, че доколкото си го спомням, беше около шейсетте, не повече. А на външен вид изглеждаше съвсем нормал-но.
- Опитайте все пак. Ръст, тегло, прическа?
- Един момент, господин комисар.
Ден из Кутлие въведе ред сред децата и се върна на телефона.
- Да кажем, че не беше много висок, по-скоро закръглен, червендалест. А косите му бяха посивели, оплешивели отгоре. Носеше костюм от кафяво кадифе и вратовръзка. Дрехите винаги ги помня.
- Чакайте да си запиша.
- Внимавайте все пак - каза жената, като отново повиши тон. - Защото паметта може и да ви изиграе, нали така? Казвам „дребен“, обаче след толкова време може и да греша. Костюмите му бяха по-големи от ръста, който си спомням. Да кажем, че бяха за мъж, висок метър и осемдесет, а пък аз си го представях към метър и седемдесет. Пълнотата смалява човека. За косата ви казах, че е сива, ама в банята и по бельото съм намирала само бели косми. Но пък може да е побелял за четири години, на тази възраст това става бързо. Затова ви казвам - спомените и истината не са едно и също.
- Госпожо Кутлие, къщата има ли пристройки, някакви селскостопански сгради?
- Има една стара конюшня, хамбар и къщичката на пазача. Но всичко беше запуснато. Колата си оста-
103
вяше в конюшнята. А градинарят ползваше хамбара да си прибира инструментите.
- Спомняте ли си марката или цвета на колата?
- Никога не съм я виждала, господин комисар, тъй като когато пристигах в къщата, господинът вече беше излязъл. А и нямах ключове от пристройките.
- А в къщата - попита Адамсберг, мислейки за скъпоценния тризъбец - имахте ли достъп до всички помещения?
- Да, освен до тавана, който винаги беше заключен. Господин Льоклер казваше, че няма смисъл да си губя времето в този развъдник на прах и мръсотия.
Скривалището на Синята брада, би казал майор Трабелман. Забранената стая, стаята на ужасите.