Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
Адамсберг кимна.
- И моите поздравления за делото Ернонкур. Раната няма ли да попречи на стажа ви в Квебек?
- Не. Знам какво да правя. Патологът ме е инструктирал.
- Кога тръгвате?
- След четири дни.
- Имате късмет. Докато ви няма, ще ви позабравят.
След тези изпълнени с подтекст думи Адамсберг замислено напусна Ке-дез-Орфевр. „Да сте по-нисък от тревата, ясен ли съм?“ Трабелман би се изсмял. „Не ме карайте да се смея, Адамсберг.“
В четиринайсет часа седмината командировани се събраха, за да получат технически и поведенчески инструкции. Адамсберг им раздаде снимки на пагоните и значките на Канадската кралска жандармерия, които самият той още не бе запомнил.
- Никакви гафове, това е девизът - започна комисарят. - Ще си имате работа с ефрейтори, инспектори
98
и суперинтенданти. Не бъркайте ранговете. Отговорникът, който ще ни посрещне, е главният суперинтен-дант Орел Лалиберте1 - в една дума.
Чуха се смехове.
- Точно това трябва да избягвате - да се смеете. Имената и фамилиите им не приличат на нашите. В Кралската жандармерия ще се сблъскате с Ладусьор, Лафранс, че и Луисез2. Няма да се смеете. Ще срещнете Жинет или филибер. Няма да се смеете. Няма да се смеете и на акцента им, и на изразите им, и на начина им на говорене. Когато квебекчанинът говори бързо, не е лесно да го разбереш.
- Квебекчаните - прекъсна го Данглар - смятат Франция за своя родина, но не харесват особено французите и им нямат доверие. Намират ги за високомерни. Убедени са, че французите ги презират и им се подиграват, защото смятат Квебек за нецивилизова-на провинция, в която живеят селяндури и дървари.
- Разчитам на вас - подхвана Адамсберг - да не се държите като туристи и най-вече като парижани, които говорят високо и оилюват всичко.
- Къде ще живеем?
-- В една сграда в Хъл, на шест километра от жандармерията. Всеки ще си има стая с изглед към реката и червеногушите гъски. Ще имаме на разположение служебни коли. Защото там човек не ходи, а се вози.
Инструктажът продължи близо час, после групата се разпръсна. Всички бяха доволни с изключение на Данглар, който излезе от залата като осъден, побледнял от страх. Ако по някакво чудо скорците не се напъхат в левия мотор на отиване, то червеногушите гъски ще окупират десния мотор на връщане. А една гъска се равнява на десет скорци. В Канада всичко е по-едро.
Имената означават Свобода, Нежност, франция, Луи Шестнайсети. - Б. пр.
99
XV
Адамсберг прекара голяма част от съботата си на телефона. Обаждаше се в агенции за недвижимо имущество, чийто много дълъг списък предварително бе съставил, като всеки път поставяше един и същ въпрос по един и същи начин. Питаше дали в околностите на Страсбург - градът не го интересуваше - някой възрастен човек не беше наемал или закупил неизвестно кога имение, или по-точно голяма усамотена къща. И дали съвсем наскоро този купувач не е напуснал или не е продал въпросната къща.
Докато още го преследваше преди шестнайсет години, обвиненията на Адамсберг безпокояха Тризъбеца достатъчно, за да го карат да сменя областта веднага след поредното убийство и така да му се изплъзва измежду пръстите. Адамсберг се питаше дали и след смъртта си съдията бе запазил този благоразумен рефлекс. Всичките жилища, за които Адамсберг знаеше, бяха големи и луксозни частни къщи. Съдията притежаваше значително богатство и винаги купуваше жилищата си, а не ги наемаше. Предпочиташе да си няма работа със собственици.
Лесно можеше да се отгатне как бе натрупал подобен капитал. Забележителните му качества, задълбочените му анализи, плашещата му вещина и изключителната му памет за процесите на века, всичко това подплатено с неповторима и харизматична красота, му бяха създали трайна популярност. Имаше репутацията на „човека, който знае“, нещо като Луи Свети, седнал под своя дъб и отсъждащ кое е добро и кое - зло. При това не само сред простосмъртните, но и сред колегите си, засенчвани и вечно раздразнени от прекаленото му влияние. Неподкупният магистрат ни-
100
кога не излизаше извън рамките на правото и на морала, но пожелаеше ли да се намеси в някой процес, достатъчно бе дискретно да даде да се разбере накъде клонят предпочитанията му, за да се разпространи слухът и съдебните заседатели да гласуват в тази посока като един човек. Адамсберг предполагаше, че много семейства на обвиняеми и дори магистрати добре са заплащали на съдията, за да насочи слуховете накъдето трябва.
Вече четири часа упорито телефонираше в различни агенции, без да получи положителен отговор. До четирийсет и второто обаждане, когато един младеж го уведоми, че е продал къща с парк между Агно и Брюмат.