Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Но рано или късно ще излезете.
— И когато това стане, очаквам да получа обратно своите петдесет и един процента акции от "Мелър Травът", също на цена един паунд.
— В такъв случай каква е изгодата за "Фартингс"?
— Този път ще можете да назначите председателя на борда, самия борд и да управлявате компанията. "Фартингс" ще получи добър хонорар за услугите си, като прибира двайсет процента от годишните печалби на "Мелър Травъл"; предполагам ще се съгласите, че това е повече от честно. Освен това ще имате допълнителното удоволствие да разкарате за втори път Ейдриън Слоун от мястото му. В замяна искам само да получавам копие от протоколите след всяко заседание на борда и да се срещам с вас веднъж на всяко тримесечие.
Звънецът иззвъня отново. Пет минути.
— Ще си помисля и когато реша, ще ви се обадя.
— Не можете да ми се обадите, мистър Клифтън. Затворниците не получават телефонни обаждания. Ще ви звънна в банката следващия петък сутринта в десет. Дотогава ще имате предостатъчно време да вземете решение.
Звънецът иззвъня за трети път.
Когато баща ѝ влезе и закачи палтото си, Джесика погледна часовника.
— Като никога да успееш навреме — каза тя и го целуна неохотно по бузата.
Себастиан се ухили.
— Е, къде ще вечеряме, млада госпожице?
— В "Бар Хари".
— В Лондон или във Венеция?
— Този път в Лондон.
— Не ми се вярва да успея да намеря маса в последния момент.
— Вече запазих.
— Естествено, че си запазила. Има ли още нещо, което трябва да знам? — попита той, докато си сипваше уиски.
— Не какво трябва да знаеш, а какво си забравил — сгълча го Джесика.
— О, не съм. — С жест на фокусник Себ извади кутийка от вътрешния си джоб.
— Това ли е, което си мисля? — попита Джесика и се усмихна за първи път.
— Е, определено е онова, за което намекваше през последните няколко седмици.
Джесика прегърна баща си.
— Благодаря, татко — каза тя, махна опаковката и отвори малката тънка кутийка.
— Нима пак спечелих благоразположението ти? — попита Себ, докато Джесика си слагаше часовника "Уорхол Суоч".
— Само ако си спомняш за подаръка на мама.
— Но тя няма рожден ден — рече Себ. — Нейният е след два месеца.
— Знам, татко, но утре е годишнината от сватбата ви, ако случайно си забравил.
— Леле! Вярно, забравих.
— Но за щастие аз не съм — каза Джесика и посочи една красиво опакована кутия на масата. На кутията беше прикрепена картичка.
— Какво е това?
— Обувки "Рейн". Мама ги загледа на Кингс Роуд миналата седмица, но реши, че са прекалено скъпи. Трябва само да надпишеш картичката.
Чуха вратата да се отваря и Себ бързо написа и картичката: "Незабравима година. Обичам те, Себ"
— Как успя да ги платиш? — прошепна той, докато прибираше писалката в джоба си.
— С кредитната ти карта, разбира се.
— Господ да е на помощ на съпруга ти — каза Себ, докато Саманта влизаше при тях.
— Виж какво ми подари татко за рождения ден! — възкликна Джесика и протегна ръка напред.
— Чудесен подарък — каза Саманта, докато се възхищаваше на часовника.
— Имам нещо и за теб, мила — каза Себ и взе кутията от масата. Молеше се мастилото да е изсъхнало. — Честита годишнина — добави и я прегърна.
Саманта погледна над рамото на съпруга си и намигна на дъщеря си.
Арнолд Хардкасъл се присъедини към Хаким и Себастиан в кабинета на председателя за трети път тази седмица.
— Имаше ли достатъчно време да обмислиш предложението на Мелър? — попита Хаким, докато юрисконсултът на банката сядаше срещу тях.
— Определено имах — отговори Арнолд, — и няма съмнение, че офертата е добра, но трябва да попитам защо Мелър предава компанията точно на вас?
— Защото мрази Ейдриън Слоун повече и от нас? — предположи Себ. — Не забравяй, че Слоун е причината той да не успее да се докопа до банката.
— В Сити има и други банки — посочи Арнолд.
— Но никоя от тях не знае по-добре от нас как действа Слоун — отвърна Хаким. — Свърза ли се с адвокатите на Мелър, за да разбереш дали сделката е истинска?
— Съвсем истинска е — каза Арнолд. — Макар че старшият им партньор призна, че е озадачен не по-малко от нас. Мисля, че той го обобщи най-удачно — по-добре да си имаш работа с познатото зло.
— Кога според теб ще излезе Мелър? — попита Себ.
— Може да остане още известно време зад решетките — каза Арнолд. — Очакват го нови обвинения.
— Нови обвинения ли? — попита Хаким.