Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Номера от едно до пет — разнесе се глас от говорителя. Неколцина от редовните посетители скочиха и забързаха към изхода, за да не изпуснат нито минута от разрешения им час. Един от тях остави брой на "Дейли Мейл" и Себ го прелисти, за да убие времето. Имаше безброй снимки на принц Чарлз и лейди Даяна Спенсър, които си бъбреха на градинско парти в Норфолк. Даяна изглеждаше невероятно щастлива, докато принцът имаше вид, сякаш открива електроцентрала.
— Номера от шест до десет — изпращя говорителят и друга група бързо излезе от чакалнята. Себ обърна страницата. Маргарет Тачър обещаваше пакет закони срещу произволните стачки. Майкъл Фут описваше мерките като драконовски и обявяваше политиката ѝ като работа за момчетата, но не за добрите момчета.
— Номера от единайсет до петнайсет.
Себ погледна часовника на стената — 14:12. С това темпо щеше да е късметлия да изкара повече от четирийсет минути с Мелър, макар да подозираше, че той ще се е подготвил много добре и няма да губи никакво време. Обърна на задната страница на "Мейл" и видя стара снимка на Мохамед Али, който сочеше с пръст репортерите и казваше: "Ръцете му не могат да ударят онова, което не виждат очите му". Себ се запита на кого са му хрумнали тези блестящи думи — или самият бивш шампион е толкова блестящ?
— Номера от шестнайсет до двайсет.
Себ стана и се присъедини към групата от десетина посетители, които вече бързаха след надзирателя към недрата на затвора. Спряха ги и ги претърсиха, преди да влязат в стаята за свиждане.
Тя беше голямо квадратно помещение с десетки малки маси с по четири стола — един червен и три сини. Себ се огледа, но не забеляза Мелър, докато той не вдигна ръка. Беше напълнял толкова, че едва го позна. Още преди да седне, Мелър посочи към лавката в другия край на помещението.
— Може ли чай и "Кит Кат"?
Себ се нареди на малката опашка и размени повечето си ваучери за две чаши чай и две блокчета "Кит Кат". Когато се върна, сложи едната чаша и двете шоколадчета пред стария си враг.
— Е, защо искате да ме видите? — попита, без да си губи времето за празни приказки.
— Дълга история, но едва ли ще ви изненада. — Мелър отпи от чая и скъса опаковката на първия "Кит Кат", докато говореше. — След като полицията откри, че двамата със Слоун сме виновни за арестуването на приятеля ви Хаким Бишара, Слоун свидетелства срещу мен и ме прецака. Осъдиха ме на две години за възпрепятстване на правосъдието, а той се измъкна. И ако това не е достатъчно, след като влязох в затвора, той успя да поеме контрола над "Мелър Травъл". Заяви, че бил единственият, който можел да спаси компанията, докато председателят на борда е в затвора. И акционерите се вързаха.
— Но като мажоритарен акционер вие все още би трябвало да имате решаващата дума.
— Не и в публична компания, както сам открихте, когато Бишара беше затворен. Дори не ми пращат протоколите от заседанията на борда. Но Слоун не си дава сметка, че имам вътрешен човек, който ме държи в течение на всичко.
— Джим Нолс ли?
— Не. Тоя мръсник ме заряза веднага щом ме арестуваха и дори предложи Слоун за председател. В замяна стана негов заместник с раздута заплата.
— Хубава сделчица — каза Себ. — Но вие несъмнено сте се посъветвали с адвокат.
— С най-добрия. Но те внимават да не престъпят закона, така че не мога да направя нищо. Вие обаче можете.
Докато Мелър късаше опаковката на втория "Кит Кат", Себ отпи от чая си и попита:
— Какво имате предвид?
— Както сам посочихте, мистър Клифтън, аз съм все още мажоритарен акционер на "Мелър Травъл", но подозирам, че когато присъдата ми изтече, акциите няма да струват повече от хартията, на която са напечатани. Но ако можех да ви ги продам за един паунд…
— Каква е уловката?
— Никаква, макар че имахме нашите различия в миналото. Единственият ми интерес е отмъщението. Искам Ейдриън Слоун и Джим Нолс да бъдат изхвърлени от борда и компанията да се управлява свястно и не мога да се сетя за по-подходящ човек от вас за тази работа.
— И какво очаквате в замяна? — Себ замълча за момент, погледна го право в очи те и добави: — Когато излезете от затвора.
Разнесе се звън — оставаха им десет минути.
— Дотогава май ще мине доста време — каза Мелър и пречупи на две едното шоколадово блокче. — сега съм изправен пред ново обвинение, за което дори не знаете.
Себ не го притисна за подробности. Времето изтичаше и той имаше още няколко въпроса, които се нуждаеха от отговори, преди да обмисли предложението на Мелър.