Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Ще го сторя, ако мога — казвам бързо. — Моля ви, не се разстройвайте.
— Сърцето ми е било разбивано — казва той искрено. — Повече от веднъж. Бил съм предаван — повече от веднъж. И бях благословен от истинската любов на добра жена — поднася ръката ми към устните си. — На два пъти, надявам се. Надявам се, че ти ще бъдеш моят втори и последен добър ангел. Надявам се, че ще ме обичаш, както ме обичаше Джейн. Зная, че аз те обичам.
— Ако мога — казвам меко. Искрено съм разнежена. — Ако мога, ще го сторя.
— Така че можеш да се разпореждаш с мен — казва той мило. — Готов съм да направя всичко, каквото поискаш. Само трябва да кажеш.
Имам му доверие. Мисля, че ще се осмеля да назова услугата, която искам.
— Става дума за покоите ми в Хамптън Корт — започвам. — Моля ви, не ме мислете за неблагодарна, зная, че са най-хубавите покои, а Хамптън Корт е…
Той пренебрегва думите ми с махване на ръка.
— Това е най-красивият дворец в Англия, но е нищо за мен, ако не ти харесва. Ще го разруша, ако пожелаеш. Какво не ти се нрави? Ще наредя да го променят незабавно.
Призраците във всеки ъгъл, инициалите на мъртви жени върху каменните розетки, плочите, по които са стъпвали краката им.
— Миризмата — казвам. — От кухните отдолу.
— Разбира се! — възкликва той. — Напълно си права! Аз самият често съм си го мислил. Добре е да го преустроим, хубаво е да направим промени. Плановете за мястото бяха изготвени от Улзи. Той гледаше себе си, можеш да си сигурна в това. Планира собствените си покои съвършено, но не помисли какво да бъде другото крило. Този човек никога не се е интересувал от никой друг, освен от себе си. Но аз държа на теб, любима. Утре ще дойдеш при мен и ще извикаме строител да направи чертежи за нови покои за теб, крило само за кралицата, което ще ти приляга напълно.
Наистина, рядко се среща такъв съпруг. Никога не съм познавала човек, който да разбира толкова бързо, и така да жадува да направи съпругата си щастлива.
— Почитаеми съпруже, много сте добър към мен.
— Обичам усмивката ти — отвръща той. — Знаеш ли, чакам да видя усмивката ти. Мисля, че бих дал всички съкровища на Англия за тази усмивка.
— Милорд…
— Ще бъдеш моя съпруга и моя партньорка, моя приятелка и моя любима.
— Ще бъда — казвам искрено. — Обещавам, съпруже, ще бъда.
— Нуждая се от приятел — казва той поверително. — Напоследък се нуждая от приятел повече отвсякога. Дворът е като арена за бой с кучета. Нахвърлят се един срещу друг и всеки иска съгласието ми, и всеки желае благоволението ми, но не мога да имам доверие на никого.
— Изглеждат толкова дружелюбни…
— До един са лъжци и двуличници — опровергава ме той. — Някои от тях са за реформирането на религията и искат да направят Англия лутеранска; други биха искали да се върнем към Рим и отново да поставим папата начело на нашата църква; а всички смятат, че за да се издигнат, трябва да ме лъжат и подмамват, стъпка по стъпка, по своя път. Знаят, че цялата власт е в моите две ръце. Единствен аз решавам всичко, затова знаят, че начинът да напреднат е да ме убедят.
— Със сигурност би било голям позор за вас да отстъпите от богоугодните си реформи — казвам предпазливо.
— Сега е по-лошо отвсякога. Сега отправят поглед отвъд мен и започват да разчитат на Едуард. Виждам ги как се опитват да пресметнат колко дълго може да живея и как могат да спечелят на своя страна Едуард, за да се подчини на тяхната воля и да се противопостави на моята. Ако умра скоро, те ще се счепкат за момчето ми като кучета за кокал. Ще го разкъсат. Няма да гледат на него като на свой господар, ще го приемат като свой път към величието. Трябва да го спася от това.
— Но вие сте добре — отвръщам внимателно. — Със сигурност ще живеете още много години, нали? Достатъчно дълго, за да го видите как възмъжава и поема властта?
— Трябва. Дължа му го. Моето момче, моето единствено момче. Майка му умря за него, аз трябва да живея за него.
Отново Джейн. Кимвам съчувствено и не казвам нищо.
— Ти ще го пазиш заедно с мен — заявява кралят. — Ти ще му бъдеш като майка, на мястото на майката, която загуби. Като на моя съпруга мога да ти имам доверие по начин, по който не мога да се доверя на никой съветник. Само ти си моя партньорка и помощница. Ти си моето второ „аз“, ние сме като едно. Ти ще се грижиш за властта ми и за сина ми — никой друг не може да го обича и да го пази. А ако тръгнем на война с Франция и аз потегля с армията, ти ще бъдеш регент тук, и негова закрилница.