Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
Той е одобрил обнародването на доктрина, изразена в „Книгата на краля“, която казва на хората, че трябва да се изповядват и да вярват в тайнството на литургията. Виното се превръща в кръв, хлябът се превръща в плът — кралят казва, че е така, и всички трябва да вярват. Той е махнал голямата Библия на английски от всяка църква във всяка енория и само на богатите и знатните е позволено да четат Библията на английски, и могат да го правят само у дома. Бедните и необразованите са толкова далече от Словото Божие, сякаш са в Етиопия.
— Искам начетени дами — казвам на Нан, почти свенливо. — Винаги съм смятала, че е трябвало да чета повече и да уча повече. Искам да подобря и френския, и латинския си. Искам да имам компаньонки, които са готови да учат с мен.
— Със сигурност можеш да наемеш частни учители — казва тя. — Намират се лесно като малките дългоопашати папагали. И би могла да поискаш произнасянето на следобедна проповед всеки ден; Катерина Арагонска го правеше. В покоите ти вече има хора с разнообразни мнения. Катрин Брандън е привърженица на реформата, докато лейди Мери вероятно е тайно предана на Рим. Разбира се, никога не би отрекла, че баща ѝ е Върховен глава на Църквата — Нан вдига предупредително пръст към мен. — Всеки трябва да е много, много предпазлив какво говори. Но сега, когато кралят възстановява ритуалите, които забрани, и премахва английската Библия, която даде на народа си, лейди Мери се надява, че той ще стигне по-далеч и ще се помири с папата.
— Трябва да си изясня това — казвам. — Живеехме толкова далече от Лондон, не чувахме почти нищо и нямах достъп до книги. Освен това моят съпруг лорд Латимър вярваше в старите ритуали.
— Има мнозина, които все още вярват — предупреждава ме Нан. — Плашещ брой хора все още вярват, и печелят благоволение. Но ние трябва да се преборим с тях и да спечелим този спор. Трябва да върнем Библията в църквите за хората. Не можем да позволим епископите да отнемат Словото Божие от хората. Това означава да обрекат хората на невежество. Дори ти ще трябва да учиш дискретно, за да не нарушиш закона за ереста. Не искаме Стивън Гардинър да пъха грозния си нос в покоите ти, както навсякъде другаде.
Кралят идва при мен почти всяка нощ, но често не иска от мен нищо повече освен разговор, или да изпием по чаша вино, преди да отиде в собственото си легло. Седим заедно като стара влюбена двойка, той — във великолепна бродирана нощница, изпоцапана с петна по масивните му гърди и корема, подпрял болния си крак на столче за крака, аз — в черната си копринена нощница, с коса, прибрана в плитка.
Лекарят му идва с него, за да му даде вечерните дози лекарства: опиати за облекчаване на болката в крака, за главоболията, понеже очите му отслабват, лекарства, които да накарат червата му да се раздвижат, да прочистят урината му, която е опасно тъмна и лепкава. Хенри ми намига, когато ми казва, че неговият лекар му е дал нещо за подсилване на енергията.
— Може би ще направим син — предполага той. — Какво ще кажеш за един малък Йоркски херцог, който да последва моя принц?
— В такъв случай може ли да взема малко от това лекарство? — Уил Сомърс си позволява волностите, допустими за един официално утвърден шут. — Би ми дошла добре малко мощ нощно време. Иска ми се да съм бик, но съм агънце; наистина, аз съм малко агънце.
— Подскачаш и лудуваш? — усмихва се кралят, когато лекарят му подава нова отвара.
— Играя. Проигравам си състоянието! — Уил завършва шегата с каламбур и разсмива краля, докато пие, затова го потупва фамилиарно по гърба: — Полека, човече. Да не си изкашляш силата!
Усмихвам се и не казвам нищо, докато лекарят отмерва поредицата от малки отвари, но след като всички са излезли от стаята, казвам:
— Милорд съпруже, нали не сте забравили, че нямах дете от два предишни брака?
— Но си изпитала твърде малко радост от тях, нали? — пита той безцеремонно.
Разсмивам се тихо, смутено.
— Е, да, не бях омъжена за собствено удоволствие.
— Първият ти съпруг е бил не много повече от момче, съвсем безобиден, вероятно все още неспособен като мъж, а вторият беше изкуфял старец, вероятно импотентен — заявява кралят; това не е вярно. — Как би могла да се сдобиеш с дете от когото и да било от двамата? Изучавал съм тези неща и знам. Една жена трябва да изпита удоволствие, за да зачене дете. Трябва да изпита силна наслада, също както и съпругът ѝ. Така повелява Бог. Така че, най-сетне, любима моя съпруго, имаш шанс да станеш майка. Защото знам как да доставя наслада на една жена, докато заплаче от радост, докато започне да вика за още.