Друговремец

– Благодаря ви... госпожо Фицгибънс – рекох с уважение. – Оттук мога да продължа сама, ако имате друго за вършене. – Жената се засмя и гърдите ѝ се затресоха.

– Ех, моме! Работа винаги имам! Ще ви изпратя по една супа. Викни, ако ти трябва нещо друго. – Тя се заклатушка с изненадваща скорост към вратата и се зае с другите си задължения.

Свалих превръзките възможно най-внимателно. Бяха залеп­нали за плътта и паднаха с припукването на засъхнала кръв. По краищата на раната се появиха капчици прясна кръв и се извиних на Джейми, че го наранявам, макар да не бе помръднал и продумал.

Поусмихна се, сякаш плахо флиртуваше.

– Нямай грижи, моме. Наранявали са ме много по-лошо, и то хора, дето не са толкова хубави. – Приведе се напред, за да промия раната с разтвора от чесън, и наметката падна от рамото му.

Веднага видях, че говори самата истина. Бяха го ­наранявали много по-лошо. Бледи белези от бичуване покриваха горната част на гърба му. Личеше, че е минавал през това повече от веднъж. На някои места имаше сребристи следи от зараснала плът, а на неравномерни интервали – малки дупчици, където няколко удара са попаднали на едно и също място и са откъснали парченца кожа и мускул.

Разбира се, бях виждала всякакви рани през войната, но тези белези ми се сториха изключително брутални. Сигурно бях ахнала, защото той обърна глава към мен и видя, че съм зяпнала. Сви здравото си рамо.

– Омари. Бичуваха ме два пъти за една седмица. Щяха и в един ден да го направят, предполагам, но са искали да ме убият. Не е весело да бичуваш мъртвец.

Опитах да говоря спокойно, докато промивах раната.

– Не бих казала, че е редно някой да се весели на това.

– Така ли би казала? Е, трябваше да го видиш.

– Кого?

– Червеният мундир, дето ми свали кожата от гърба. Може да не се е веселил, но определено беше много доволен от себе си. Аз не бях толкова доволен от него – добави кисело. – Казваше се Рандал.

– Рандал! – Вече не можех да овладея гласа си. Сините очи на Джейми ме изгледаха студено.

– Познаваш ли го? – попита подозрително.

– Не, не! Познавах семейство с тази фамилия, преди много, хм, преди много време. – Бях изпуснала плата. – Мътните го взели, ще трябва пак да го преварявам. – Грабнах го от пода и забързах към камината, като се опитвах да скрия объркването си със суетене. Възможно ли бе този капитан Рандал да е предшественикът на Франк, галантният офицер с безупречни постижения, получил многобройни похвали от херцози? И ако да, можеше ли роднина на милия ми Франк да е способен на подобно зверство?

Заех се с огъня, хвърлих още няколко шепи вирджински орех и чесън и накиснах още няколко парчета плат. Когато реших, че съм овладяла гласа и изражението си, се върнах при Джейми.