Ако импресионистите бяха зъболекари
- Автор: Алън Уди
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Шарабов
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «Ако импресионистите бяха зъболекари». Краткое содержание книги:
4 юни. Какъв мир само цари в планината. Живееш си под звездите с отдадени на делото мъже, обединени от една обща цел. Надявах се да ме включат в разработването на бойните операции, ала Варгас прецени, че най-добре ще използват потенциала ми като готвач. Тази работа съвсем не бе лека при липсата на продоволствие, но все някой трябваше да я върши. Първата ми манджа им взе акъла. Наистина, не всички си падаха по печен гущер, но при полеви условия гевезлъците не вървят и, с изключение на двама-трима гнусливци с вродено отвращение към влечугите, всички се нахраниха добре и вечерята мина без инциденти.
Днес дочух един разговор на Варгас. Той е много ентусиазиран и обнадежден за плановете ни. Убеден е, че ще превземем столицата някъде през декември. От друга страна, брат му Луис, самовглъбен по природа човек, смята, че гладната смърт ни е в кърпа вързана и е само въпрос на време. Братята Варгас постоянно се дърлят по въпроси на военната стратегия и политическата философия и е трудно да си представиш, че до миналата седмица са били камериери на мъжките стаи в местния „Хилтън“. Междувременно изчакваме.
10 юни. Денят мина в тренировки. Като с магическа пръчка се превръщаме от разпасана банда партизани в стройна армия. Сутринта с Ернандес се обучавахме да въртим мачете — нашите остри като бръсначи ножове за рязане на захарна тръстика, и благодарение на прекомерното вживяване на моя партньор открих, че кръвта ми е нулева група. Най-лошото от всичко е чакането. Артуро има китара, но може да свири само „Гуантанамера“. Отначало момчетата го слушаха в захлас, но вече никой не го моли да запее. Опитах се да сготвя гущера по друга рецепта и на хората им хареса, но забелязах, че някои дъвчеха с голям зор и вдигаха глава назад, за да преглътнат мръвките.
Пак дочух разговор на Варгас. Обсъждаше с брат си какво да правят, когато превземем столицата. Чудя се какъв ли пост е заделил за мен, щом приключим с революцията. Напълно съм убеден, че желязната ми вярност, която може да се сравни само с кучешката, ще бъде добре възнаградена.
1 юли. Няколко от най-добрите ни бойци нападнаха едно село, за да набавят храна, и имаха възможност да приложат в реална обстановка много от тактическите ходове, които бяхме тренирали. Повечето бунтовници се представиха добре и въпреки че отрядът бе избит до крак, Варгас каза, че сме извоювани морална победа. Ние, които не участвахме в операцията, насядахме вечерта край лагерния огън и Артуро ни посвири малко от своята „Гуантанамера“. Бойният ни дух остава висок, макар да сме на практика без храна и оръжие, а времето минава бавно, бавно. За щастие си имаме развлечение — жега сто градуса по Фаренхайт, която според мен е главната причина момчетата да издават странни хрипливи звуци. И нашето време ще дойде.
10 юли. Днешният ден мина, общо взето, добре, нищо, че хората на Аройо ни направиха засада и избиха мнозина от нас. Донякъде вината бе моя, защото издадох позициите ни, изкрещявайки неволно имената на Светата Троица, когато тарантула полази по крака ми. Опитах се да пропъдя коварния паяк, но той се шмугна в крачола и запълзя нагоре, подгонвайки ме към потока, където скачах и пищях из водата има-няма четирийсет и пет минути. Малко след това войниците на Аройо откриха огън по нас. Бихме се мъжки, въпреки че изненадващото нападение предизвика лека дезорганизация в редиците ни и първите десет минути стреляхме срещу свои. Варгас бе на косъм от смъртта, когато ръчна граната падна в краката му. Преценявайки мигновено, че е незаменим за каузата, той ми заповяда да се хвърля върху нея и аз го сторих. Но нали съм кадемлия, бомбата не избухна и се прибрах от полесражението невредим, без да се смятат лекият тик и неспособността ми да заспя, ако някой не ме държи за ръката.
15 юли. Бойният ни дух сякаш набира сила въпреки някои незначителни злополуки. Първо, Мигел задигна отнякъде ракети „земя-земя“, които погрешно смяташе за зенитни, и при опит да свали самолети на Аройо взриви всичките ни камиони. Той искаше да ни обясни веселата страна на случката, но това съвсем разяри Хосе и двамата се сбиха. После се сдобриха и дезертираха заедно. Дезертьорството можеше да се превърне в сериозен проблем, но до този момент оптимизмът и задружността го задържаха в съотношение трима от всеки четирима. Аз, разбира се, оставам верен и въртя черпака, но другарите ми все още не могат да разберат колко трудна е тази длъжност. Тя е и много опасна, защото бях заплашен със смърт, ако не сменя гущера с друга манджа. Понякога на войниците им избиват чивиите и тогава… Все пак не губя надежда, че някой ден ще ги изненадам с нещо ново. Междувременно се шляем из лагера и чакаме. Варгас не спира да кръстосва напред-назад из своята палатка, а Артуро си седи и дрънка „Гуантанамера“.