Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Какви оръжия има тук?
— Оръжия… а… не знам… — въздъхна. — За какво са ти оръжия?
— Иън, моля те!
— Говориш толкова бързо… Знаеш ли, Сара, наистина трябва да се успокоиш. Опитай.
Кели изпитваше страх в тъмната каравана, но начинът, по който Сара заговори за оръжия, й вдъхна увереност. Вече си даваше сметка, че доктор Хардинг не позволява нищо да я спре — просто вършеше, каквото смяташе, че трябва да се върши, и толкова. Това отношение — разбирането, че не бива да позволяваш на никого да ти пречи, че трябва да правиш, каквото смяташ, че трябва — беше нещо, на което си струваше да подражава.
Чу как говори доктор Малкълм и разбра, че не могат да разчитат на него. Беше упоен и не се интересуваше какво става около него. А Сара не знаеше кое къде е в караваната. Кели знаеше — беше разгледала почти всичко, докато търсеше нещо за ядене. Сякаш си спомняше…
Заотваря чекмеджетата едно след друго. Напрягаше очи, за да вижда по-добре. Някъде там долу имаше пакет с череп и кости. Може би беше някаква отрова.
— Иън, опитай се да се съсредоточиш — каза Сара.
— О, аз съм съсредоточен, Сара — отговори доктор Малкълм. — Дойдоха ми прекрасни мисли. Знаеш ли, онези трупове в гнездото на рапторите са чудесен пример за…
— Не сега, Иън.
Кели оставяше чекмеджетата отворени, за да знае кои е проверявала. Продължи нататък, докато не напипа кутия от груб брезент. Приклекна. Да, това беше.
Извади кутията, която се оказа изненадващо тежка.
— Сара, виж това.
Сара приближи кутията към прозореца, през който влизаше лунна светлина. Отвори я и погледна съдържанието й. Вътре имаше няколко отделения. В три от тях бяха сложени правоъгълно блокчета от някакво вещество, което напомняше гума. В четвъртото видя малък метален цилиндър, като контейнер за кислород.
— Какви са тези неща?
— Стори ми се, че е добра идея — отвърна Малкълм. — Сега не съм толкова сигурен. Работата е в това, че…
— Какво е това? — прекъсна го Сара. Трябваше да поддържа вниманието му. Мислите му блуждаеха.
— Не е смъртоносно — каза той. — Искахме да имаме…
— Какво е това? — попита тя и поднесе пред лицето му едно от блокчетата.
— Димка. Трябва да…
— Само дим? Пуска обикновен дим?
— Да, но…
— Какво е това? — каза тя и взе металния цилиндър.
— Холинестераза. Пуска газ. Предизвиква кратка парализа или поне така казват…
— Колко кратка.
— Няколко минути, струва ми се, но…
— Как се задейства? — попита тя и огледа контейнера. В единия край имаше капаче с щифт, който го придържаше. Тя понечи да го извади, за да види механизма.
— Недей! — спря я Малкълм. — Точно така се задейства. Дърпаш щифта и след три секунди гърми.
— Добре — кимна тя. Събра нещата в аптечката, хвърли спринцовката вътре и затвори капака.
— Какво правиш? — попита Малкълм разтревожено.
— Махаме се оттук — отговори Сара и отиде до вратата.
Той въздъхна и промълви:
— Толкова е хубаво у дома да има мъж…
Цилиндърът полетя във въздуха и падна в тревата на около пет метра от рапторите.
Сара стоеше до вратата и чакаше.
Нищо не се случи.
Не гръмна.
Нищо.
— Иън, не стана нищо!
Един любопитен раптор се приближи до блестящия цилиндър, захапа го и изправи глава. Цилиндърът заблестя между зъбите му.
Сара въздъхна.
— Нищо.
— Все едно — каза Малкълм спокойно.
Рапторът тръсна глава и стисна зъби.
— Какво ще правим сега? — попита Кели.
Тогава се чу силен гръм и над тревата се разнесе облак гъст бял дим, който обгърна рапторите.
Сара бързо затвори вратата.
— А сега какво? — попита Кели.
Излязоха от караваната. Малкълм се опираше на рамото на Сара. Белият облак се бе разнесъл преди няколко минути. Първият раптор, който видяха, лежеше на тревата на една страна, с отворени очи и напълно неподвижен. Но не беше умрял — съвсем ясно се виждаше как пулсират кръвоносните съдове във врата му. Животното беше само парализирано.
— Колко ще продължи това? — попита Сара.
— Не знам — отвърна Малкълм. — Духа ли вятър?
— Няма никакъв вятър, Иън.
— Тогава няма да се съвземат бързо.
Продължиха напред. Тръгнаха между телата на изпопадалите раптори и усетиха миризмата им. Едно от животните лежеше върху мотоциклета. Сара остави Малкълм на земята. Той седна с въздишка. След малко затананика някаква песничка.