Силата на сянката
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Силата на сянката». Краткое содержание книги:
Докато приятелите и враговете му заговорничат и събират сили, Лорд Дракон изучава текстовете на древни пророчества и се бори да овладее Силата, която е негова. Но всички знаят, че предстои война — война срещу Отстъпниците и всички, които се опълчат срещу Дракона. А затворът, държащ Тъмния, бавно, но неотменно губи силата си. В Последната битка, Ранд ал-Тор знае срещу кого трябва да се възправи.
— Мисля, че е най-добре да се прибереш в стаята си — каза той и се помъчи да се отскубне от ръката й. — Мисля, че трябва да поспиш.
Тя отказа да си тръгне. Всъщност дори успя да го избута навътре в стаята му. Стиснала го за мустака.
— Майка ми също седеше на коляното ти. Видях го. Помня го.
— Трябва да поспиш, Елейн. На заранта ще се чувстваш по-добре. — Той успя да се освободи и понечи да я избута до вратата, но тя му се изплъзна. Леглото нямаше пилони. Ако имаше пилон, за който да се хване, сигурно стаята щеше да престане да се върти така.
— Искам да знам защо майка ми седеше на коляното ти. — Той отстъпи назад и тя осъзна, че отново се опитва да го хване за мустака. — Ти си веселчун. Майка ми не би седнала на коляното на един веселчун.
— Иди да си легнеш, дете.
— Аз не съм дете! — Ядосана, тя тропна с крак и едва не падна. Подът беше по-надолу, отколкото изглеждаше. — Не съм дете. Ще ми кажеш. Сега!
Том въздъхна и поклати глава. Най-сетне каза вдървено:
— Не винаги съм бил веселчун. Някога бях бард. Дворцов бард. Всъщност в Кемлин. За кралица Мургейз. Ти беше дете. Просто си спомняш нещата неправилно. Това е всичко.
— Ти си бил неин любовник, нали? — Потрепването на очите му говореше достатъчно. — Бил си! Винаги съм знаела за Гарет Брин. Поне се досещах. Но се надявах, че тя ще се омъжи за него. Гарет Брин и ти, и този лорд Гебрил сега, за когото Мат казва, че имал кравешки очи, и… Колко още? Колко? Какво я прави по-различна от Берелайн, дето мъкне всеки мъж, който хване окото й, в леглото си? Тя не е по-различна… — Всичко пред нея затреперя и главата й закръжи. Едва след миг осъзна, че той я е плеснал. Беше я плеснал! Тя се съвзе, съжалявайки, че не може да спре да се олюлява. — Как смееш? Аз съм щерка-наследница на Андор и няма да позволя да…
— Ти си момиченце, което е изпило цял мях с вино и сега не може си сдържа нрава — сряза я той. — И ако още веднъж те чуя да кажеш подобно нещо за Мургейз, пияна или трезва, ще те метна на коляното си и добре ще те напердаша, колкото и да ми преливаш! Мургейз е чудесна жена, най-добрата от всички!
— Нима? — Гласът й затрепера и тя осъзна, че плаче. — Тогава защо тя… Защо? — Неясно как, той я беше прегърнал и я галеше по косата.
— Защото е самотна — отрони той. — Защото повечето мъже, привлечени от една кралица, виждат в нея властта, а не жената. Аз видях в нея жена и тя го разбра. Предполагам, че Брин е видял същото, както и този Гебрил. Трябва да го разбереш, дете. Всеки има нужда от някого в своя живот, от човек, на когото да му е мило за него, и на него той да му е скъп. Дори една кралица.
— Но защо си отиде? — изхлипа тя в гърдите му. — Ти ме караше да се смея. Спомням си. И нея я караше да се смее. И ме носеше на конче.
— Това е дълга история. — Той въздъхна с мъка. — Ще ти разкажа друг път. Ако ме помолиш. С мъничко късмет до заранта ще забравиш това. Време е да си лягаш, Елейн.
Заведе я до вратата и тя се възползва от възможността отново да дръпне мустака му.
— Ето така — каза тя доволна. — Обичах да го дърпам ето така.
— Да, обичаше. Можеш ли сама да слезеш по стълбите?
— Разбира се, че мога. — Тя го изгледа колкото можа по-високомерно, но той беше готов повече от всякога да я придружи в коридора. За да му докаже, че ще се справи сама, тя закрачи — внимателно — и стигна чак до стълбището. Когато застъпва надолу, той все още продължаваше да я гледа загрижено от прага.
За щастие, не залитна, докато не се скри от очите му, но не тръгна направо към вратата на стаята им и се наложи малко да се върне. Нещо с това ябълково желе не беше съвсем наред; не трябваше да яде толкова. Лини винаги казваше… Не можеше да си спомни какво точно й казваше Лини, но нещо за яденето на прекалено много сладко.
В стаята светеха две лампи, едната върху малката кръгла масичка до леглото и другата — на боядисаната в бяло лавица над камината. Нинив се беше проснала върху завивката, съвсем облечена. С щръкнали навън лакти, забеляза Елейн.
Каза първото нещо, което й хрумна.
— Ранд смята, че съм се побъркала, Том е бард, а майка ми не е Берелайн. — Нинив я погледна много странно. — Малко ми се вие свят, не знам защо. Едно симпатично момче със сладки кафяви очи ми предложи малко вино и…
— Че как няма да ти предложи — отвърна Нинив хапливо, стана и я прегърна през кръста. — Ела за малко. Има нещо, което трябва да видиш. — Приличаше на ведро с вода до умивалника. — Ето. Сега двете ще коленичим, за да можеш да го погледнеш по-добре.
Елейн го направи, но във ведрото нямаше нищо освен собственото й отражение. А после ръката на Нинив мина на тила й и главата й се оказа във ведрото.