Томичукалата

И така те бяха създавали, понякога и се бяха убивали един друг с новите си играчки, друг път завършваха някое приспособление, поглеждаха го със съмнение и го пъхваха някъде, тъй като се оказваше, че очевидно с нищо не може да им бъде полезно за всекидневието. Ала някои бяха закарали до границите на Хейвън, най-често в багажниците на коли и каросериите на камиони, под покривала. Едно от тези устройства бе автоматът за кока кола, убил Джон Лиандро; той беше приспособен от покойния Дейв Рътлидж, който някога си бе изкарвал прехраната с поправката на такива автомати. Друго бе устройството за подстригване на четки, което беше видяло сметката на Лестър Моран. Имаше модифицирани телевизори, които изстрелваха огън; детектори за дим (Гардънър бе видял някои от тях, но не всичките при първото си посещение в бараката), които летяха през въздуха като дискове за фризби и излъчваха смъртоносни свръхзвукови вълни; на няколко места имаше поставени силови бариери. Почти всички тези приспособления можеха да бъдат активирани мислено с помощта на простички електронни устройства, на които обикновено им викаха „свръзки“, не много по-различни от машинката, използвана от Фриман Мос за пренасянето на дренажната техника в гората.

Никой не се бе замислял защо тези приспособления трябва да се разполагат в един груб периметър около града повече, отколкото се замислят птиците защо политат на юг или гъсениците защо се затварят в какавиди. Но, естествено, това време винаги идваше — времето, когато границите трябваше да се затворят. То бе настъпило рано… ала, както им се струваше, не „прекалено“ рано.

Хората от бараката предложиха и някои от томичукалата да се върнат в града. Хейзъл Маккрийди беше определена да се върне с тях — тя щеше да представлява по-напредналите томичукала. Онези, които щяха да защитават границите, щяха да карат до голяма степен без надзор, докато свършеха батериите. В градчето имаше още неограничен брой устройства, които можеха да бъдат изпратени в гората, за да оформят защитен пояс около кораба, в случай, че пияницата успееше да се добере до него.

А имаше и още едно, много важно приспособление, нуждаещо се от постоянна закрила, за да не може никой — абсолютно никой — да стигне до него. То стоеше в задния двор на Хейзъл Маккрийди. Това бе мрежата за безопасност. Тя можеше да прави много от нещата, които вършеше трансформаторът в бараката, но това съоръжение, преставлявало някога климатична инсталация, имаше две жизненоважни разлики. Галванизираните алуминиеви тръби, водили някога до различните стаи в къщата на Маккрийди, сега сочеха право нагоре. Свързани към тази Нова и Подобрена климатична инсталация, върху две шперплатови рампи, укрепени със същата сребриста мрежа, покриваща стените на изкопа, в който лежеше корабът, се намираха двайсет и четири акумулатора от камиони. Когато това устройство се включеше, то щеше да произвежда въздух.

Въздухът на томичукалата.

Влезеше ли веднъж в действие тази малка фабрика за производство на въздух, вече нямаше да зависят от капризите на времето и ветровете — дори в случай на ураган, въздухоподавателят, обграден със силови полета, би могъл да защити повечето от тях, ако се съберяха в града.