Кръстопътища по здрач
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстопътища по здрач». Краткое содержание книги:
Романда облиза устни.
— Ако преливат, би трябвало да се сдобият с външността. Щом се състаряват, значи не могат да преливат много често, ако изобщо могат. И не е възможно да живеят по петстотин-шестстотин години! — Край на преструвките.
— Има само една същинска разлика между Айез Седай и Родството — тихо каза Егвийн. Но думите й въпреки това сякаш прозвучаха гръмко. Дори Романда като че ли затаи дъх. — Те са напускали Бялата кула преди да могат да се закълнат на Клетвената палка. — Това е; най-сетне го каза открито.
Лицето на Романда се сгърчи в спазъм, сякаш й нанесоха смъртоносен удар.
— Вие все още не сте положили Клетвите — изхриптя тя. — Нима смятате да ги зарежете? Да поискате Сестрите да са отрекат от тях? — Миреле — или може би беше Мейган — ахна. Може би и двете.
— Не! — рязко отвърна Егвийн. — Трите Клетви са това, което ни прави Айез Седай, и аз ще се закълна над Клетвената палка веднага щом се озове в ръцете ни! — Вдиша дълбоко и усмири тона си, но в същото време се наведе към Романда, за да привлече вниманието й. Да я убеди. За малко да й протегне ръка. — Досега жените се оттеглят, за да преживеят последните си години в усамотение и тишина, Романда. Няма ли да е по-добре, ако това не са последните им години? Ако Сестрите се оттеглят в Родството, биха могли да привържат Родството към Кулата. Тогава всякакви безсилни опити за залавяне ще станат излишни. — Беше стигнала почти до края; май трябваше да направи и последната крачка. — Клетвената палка може не само да обвързва, но и да освобождава.
Мейган тупна на колене върху килимите, надигна се и заотупва негодуващо полите си, сякаш някой друг я беше бутнал. Мургавото лице на Миреле беше пребледняло.
Романда много бавно остави чашата си на ръба на писалищната маса, стана и се загърна в шала си. Стоеше и гледаше Егвийн безизразно, докато Теодрин нагласяше на раменете й извезаното с жълто наметало, закопча златната тока и оправи гънките грижливо като слугиня. Чак тогава Романда заговори, с глас като камък.
— Като малко момиче мечтаех да стана Айез Седай. Живяла съм като Айез Седай и ще умра като Айез Седай. Това няма да се позволи!
Обърна се плавно, за да си тръгне, но събори с крака си столчето, на което беше седяла, явно без да забележи. Теодрин забърза след нея. С угрижено лице, странно защо.
— Майко? — Миреле вдиша дълбоко. — Майко, вие наистина ли предлагате… — Млъкна, дори не посмя да го изрече. Мейган си седеше на столчето и сякаш се мъчеше да не се катурне отново.
— Само изложих фактите — каза Егвийн спокойно. — Каквото се реши, ще го реши Съветът. Кажи ми, Дъще. Би ли предпочела да умреш, ако можеш да живееш и да продължиш да служиш на Кулата?
Зелената и Синята сестри се спогледаха, но щом осъзнаха какво са направили, се извърнаха рязко и продължиха играта с пренебрегването. Никоя не й отговори, но Егвийн почти виждаше кипящите мисли зад очите им. След малко тя стана и оправи столчето. Дори това не ги разбуди, освен формалните извинения, че са я оставили да се оправя сама. После отново потънаха в размисъл.
Опита се отново да се зарови из папките на Сюан — патовото положение в Камъка на Тийр продължаваше и никой нямаше представа как ще свърши, — но скоро пристигна Лелейн.
За разлика от Романда, Синята сестра беше сама и сама си наля чая. Седна на празното столче, отметна подплатеното си с кожа наметало от раменете си и го остави да виси от сребърната тока с големи сапфири. Носеше и шала си — Заседателките обикновено не се отделяха от него. Лелейн беше по-пряма от Романда. А може би просто така изглеждаше на повърхността. Очите й проблясваха рязко.