Рога [bg]

Сега и Ерик Ханити се беше вторачил напред.

— Остави го да прави каквото си иска. Няма ти да си трошиш главата. Той може и да си я строши, но ти — не.

Тери поспори още малко с Иг, не с думи, а с поглед. Това, което най-сетне го накара да извърне очи, беше един звук — тихо презрително изпръхтяване. Лий Турно се обръщаше, за да прошепне нещо на Глена, като вдигна ръка, за да прикрие устата си. Но кой знае защо склонът на хълма в този момент бе необяснимо притихнал, и гласът на Лий се чу, и всеки на три метра от него го чу как казва: — … не ни трябва да сме тука, когато пристигне линейката да изстърже тоя кретен от хълма…

Тери се завъртя към него с лице, сбръчкано от гняв.

— А, никъде недей да ходиш. Стой си тука с тоя твой маунтинборд, дето те е шубе да го подкараш, та да видиш шоуто. Може пък да ти се иска да видиш как изглеждат чифт топки. Записвай си.

Събралите се момчета избухнаха в смях. Бузите на Лий Турно пламнаха, после потъмняха до най-тъмночервения цвят, който Иг беше виждал на човешко лице, цветът на дявола от рисуваните филмчета на Дисни. Глена хвърли на кавалера си поглед, едновременно страдалчески и леко отвратен, после се дръпна на крачка от него, сякаш неговата скапанящина може да е заразна.

Във веселата врява, която последва, Иг измъкна ръцете си от хватката на Тери и подкара количката нагоре по хълма. Буташе я през бурените около пистата, защото не искаше момчетата, които се изкачваха подире му по склона, да узнаят онова, което знаеше той, да видят онова, което бе видял. Не искаше да дава шанс на Ерик Ханити да се измъкне. Публиката му го следваше припряно, блъскаха се и крещяха.

Иг не се бе отдалечил много, и колелцата на количката се натъкнаха на някакъв храст и тя яростно занесе встрани. Той се напъна да я изправи. Зад него мигом избухна веселие. Тери крачеше пъргаво до Иг, хвана количката отпред и я насочи направо, като клатеше глава. „Божичко“ — прошепна той едва чуто. Иг продължи напред, като тикаше количката пред себе си.

Още няколко крачки го изведоха на билото на хълма. Беше решен да го направи и затова нямаше причина да се двоуми или да се срамува. Той пусна количката, хвана шортите си за колана и ги смъкна надолу заедно с гащите, и кльощавият му бял задник лъсна пред момчетата долу. Надигнаха се викове на потрес и преувеличена погнуса. Иг се изправи, ухилен. Пулсът му се беше ускорил, но само малко — като на човек, който от бързо ходене преминава към леко бягане и тича да хване таксито, преди да са го изпреварили. Той изрита шортите си, без да събува кецовете, и съблече фланелката.

— Е — подвикна Ерик Ханити. — Сега недей да се стесняваш.

Тери се засмя, малко пискливо, и извърна очи. Иг се обърна с лице към тълпата — на петнайсет, гол, по топки и патка, следобедното слънце напече раменете му. Във въздуха се носеше миризмата на дима от огъня в боклукчийската кофа, където Магистралата към ада още стоеше с дългокосото си приятелче.