Рога [bg]

Иг се опита да си прочисти гърлото и издаде смешен звук.

Сега Тери се опитваше да види. Иг седеше от вътрешната страна на пътеката, отдясно беше баща му, после майка му, после Тери, и големият му брат трябваше да изпружва врат, за да види момичето. Той обмисли достойнствата ѝ — тя пак се беше обърнала с лице напред — и прошепна шумно:

— Съжалявам, Иг, нямаш шанс.

Лидия го тупна по тила със сборника си с химни.

— По дяволите, мамо! — възкликна Тери, и тя пак го тупна с книгата по главата.

— Няма да говориш такива думи тук! — прошепна му тя.

— Защо не удариш Иг? — отвърна Тери шепнешком. — Той е тоя, дето оглежда малки червенокоски. Похотливи мисли му се въртят в главата. Той жадува. Погледни го. По лицето му си личи. Виж му ненаситеното изражение.

— Ненаситното — поправи го Дерик.

Майката на Иг го погледна и бузите му пламнаха. Тя премести поглед от него към момичето, която не им обръщаше никакво внимание и се преструваше на заинтересувана от отец Моулд. След малко Лидия се намуси и се загледа към предната част на църквата.

— Добре — каза тя. — Почвах да се чудя дали Иг не е гей.

А после дойде време за пеене и всички се изправиха, и Иг отново погледна момичето, което отвори уста да запее, ала вместо това изохка — тихо, но се чу. Тя тъкмо смяташе да му присветне с кръстчето, когато фината златна верижка се разкопча и се изплъзна в ръката ѝ.

Иг я гледаше как наведе глава и се опита да я закопчае. После нещо се случи и предизвика неблагоприятен обрат за него. Русият хубавец, който стоеше зад нея, се наведе и посегна колебливо, непохватно към тила ѝ. Опитваше се да ѝ закопчае колието. Тя трепна, отдръпна се на крачка напред и го изгледа стреснато и не особено дружелюбно.

Русият не се изчерви, не изглеждаше да се е притеснил. Приличаше не толкова на момче, колкото на класическа скулптура, със строгите, свръхестествено спокойни, съвсем леко намусени черти на млад Цезар, на някой, който би могъл с един най-обикновен обърнат палец да хвърли тайфа окървавени християни на лъвовете. Години по-късно прическата му, тази ниско подстригана шапка от руси до бяло коси ще бъде популяризирана от Маршал Матърс, но през онази година тя изглеждаше спортна и с нищо незабележителна. Освен това носеше вратовръзка — проява на класа. Той каза нещо на момичето, но тя поклати глава. Баща ѝ се наведе към нея, усмихна се на момчето и сам се залови с колието.

Иг се успокои. Цезар беше допуснал тактическа грешка, като я бе докоснал, когато тя не го очакваше, беше я издразнил, вместо да я очарова. Бащата на момичето се занимава известно време с колието, но после се засмя и поклати глава, защото не можеше да се поправи, и тя също се засмя и го взе от него. Майка ѝ изгледа сърдито и двамата и момичето и баща ѝ отново запяха.