Невидимия [bg]

Всъщност в гласа ѝ Сакс долови дори завист.

— Аз напоследък нямам голям напредък с мъжете — сподели Кара.

— Нямаш ли си гадже?

— Не знам — отвърна замислено Кара. — При последната ни среща ми сервира препечени филийки в леглото. У нас. Доста романтично. Обеща да ми се обади на следващия ден.

— И не се обади.

— Не. О, да уточня, че споменатата закуска беше преди три седмици.

— Ти не му ли се обади?

— Не бих го направила — заяви твърдо момичето. — Топката е в неговото поле.

— Правилно — одобри Сакс.

Кара се засмя:

— Има един стар номер на илюзиониста Уилям Елсуърт Робинсън. Бил е много популярен. Нарича се „Как да се отървеш от жена си“, или „Машината за разводи“. Това е моята специалност. Мога да изчезна гаджето си за секунди.

— Е, самите те са доста добри в изчезването — отбеляза Сакс.

— Повечето мъже, които познавам от списанието или от магазина, се интересуват от едно от следните две неща. Или да се потъркалят една нощ из сеното. Или точно обратното — да те прикоткат в някоя уютна къщичка в предградията… Теб прикотквали ли са те?

— И още как. Ужасно е. Зависи кой те прикотква, разбира се.

— Значи всичко ти е ясно. Или „търкаляне в сеното“, или прикоткване… нито едното, нито другото ми е по вкуса. Е, от време на време преспивам с някого. Нямам нищо против и малко ухажване. Нека бъдем реалисти.

— Ами мъжете в занаята?

— А, значи забеляза, че ги изключих от сметката. Без тях! Прекалено много конфликти на интереси. Може да твърдят, че харесват силни жени, но истината е, че повечето от тях изобщо не искат жена да им се бърка в работата. Съотношението между двата пола в този занаят е сто към едно в полза на мъжете. О, има някои известни жени илюзионистки. Принцеса Тенко, японката… тя е възхитителна. Има и още някои. Но се появяват отскоро. Преди двайсет-трийсет години не е имало дори една жена водещ илюзионист. Най-много да станеш асистентка. — Тя хвърли кратък поглед на Сакс. — Също като в полицията, а?

— Сега положението не е толкова лошо, колкото преди. Шейсетте и седемдесетте — тогава се е пропукал ледът. Били са трудни времена. На мен обаче също не ми беше леко. Преди да се занимавам с криминалистика, бях подвижен екип…

— Какво?

— Патрул. Когато се работеше в Хелс Кичън или Централен Манхатън, обикновено комбинираха жена полицай с някой по-опитен мъж. Понякога попадах на такива женомразци… Просто ненавиждаха жените. Не проронваха дума през цялото дежурство. Осем часа обикаляш улиците, а той мълчи като дърво. Отиваме на обяд, а той сяда на разстояние, разгръща спортен вестник и започва да сумти, че трябва да си губи времето с жена. — Сакс се потопи в спомените. — Работех в Седем-пет…

— Къде?

— Седемдесет и пети участък. Повечето ченгета казват „Седем-пет“.

— Ясно.