![Пенрик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/6/0/penrik-bg-download.jpg)
Пенрик [bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-894-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пенрик [bg]». Краткое содержание книги:
ДЕМОНЪТ НА ПЕНРИК
ПЕНРИК И ШАМАНЪТ
ЛИСИЦАТА НА ПЕНРИК
МИСИЯТА НА ПЕНРИК
ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА МИРА
ЗАТВОРНИЧКАТА НА ЛИМНОС
На път към годежа си младият лорд Пенрик попада на необичайна гледка — възрастна жена е паднала от коня си и лежи на земята в безпомощно състояние. Притекъл се на помощ, Пенрик открива, че дамата е свещена от храма, заклета на Копелето, един от петимата богове в неговия свят. С последния си дъх свещената прехвърля в Пен демона си и всички тайнствени сили, които вървят в комплект с него. От този миг животът на Пенрик се променя необратимо — младежът поема по пътя на магьосничеството с всички съпровождащи това рискове. Път, които ще го срещне с интересни хора (не на последно място със собствения му демон на хаоса с все дузината му предишни ездачки), неразрешими загадки, далечни страни, опасни мисии, политически интриги, а накрая — и с любовта
Този сборник в пример за органична смесица от силни характери и отличен хумор!Пъблишърс Уикли
Пен се зачуди дали някъде няма един дълбоко разочарован млад лекар, останал — заради неговия крайпътен инцидент — без храмовия демон, който му е бил обещан.
— Ще мога ли да науча всичко това?
— Вероятно. Когато му дойде времето. Но преди да опиташ каквото и да било, добре ще е да минеш поне първоначално обучение в някоя болница на Майката. Въпросът е каква част от живота си искаш да посветиш на хорските глисти.
— Като оставим настрана глистите, лечителството ми се струва доста по-безопасна магия от някои други неща.
— Нищо подобно. Лечителството е най-опасното. И най-трудното. Може би е най-опасно, защото е най-трудно.
— Ами ако… ако нещо се обърка… можеш ли да убиеш човек с магия.
— Не — твърдо каза Дездемона, а после, след дълга пауза добави: — Да. Но само веднъж.
— Защо само веднъж?
— Смъртта отваря врата към боговете, през която те могат да се пресегнат директно в света, макар и само за миг. В този миг демонът остава гол и беззащитен пред нашия господар и Той може да го откъсне като ябълка още преди магьосникът дори да е мигнал. Оттам ще бъде запратен право в преизподнята на Копелето и ще бъде унищожен без следа.
— Дори ако не е убийство? А просто неуспешно лечение на пациент? Ако не е имал намерение да навреди, а да помогне?
— Именно затова медицината е толкова опасна и не е занимание за новак.
Пен се сви на топка върху завивките и притисна колене към гърдите си.
— Дездемона… какво се е случило с демона на Тигни? Знаеш ли?
Усещане за дълбоко смущение.
— Да, знам, защото Рухия присъстваше.
— И? Какво се е случило с него?
— След още четири глави има теоретично обяснение.
Значи в последната глава на книгата, пресметна Пен.
— Да, но аз искам да ми разкажеш. Поне кратката версия, ако не друго.
Дълго мълчание. Сърдеше ли се? Или се колебаеше? Или му нямаше доверие?…
Пен си пое дълбоко дъх и каза твърдо:
— Дездемона, кажи ми.
Принудена — значи можеше да ѝ налага волята си, осъзна Пен, — тя отвърна неохотно:
— От самото начало беше ясно, че демонът му е твърде силен за него. През първите години всичко вървеше добре и Тигни се радваше на новите си сили. Но после демонът му взе връх и изчезна с тялото му. Избяга в Орбас. Мина година, преди храмът да го открие, да го озапти и да го върне.
— И? — подтикна я Пен, когато Дездемона млъкна отново.
— И го отведоха при светеца на Идау.
— Идау е малък град… Има си светец? Не бях чувал за това.
— Специален светец, посветен изцяло на Копелето. Чрез него богът изяжда демоните и ги изважда от света.
— А с магьосника какво става?
— Нищо особено, ако не броим скръбта по изгубените способности. Но пък тя се балансира от облекчението да си върнеш контрола над собственото тяло. Тигни — горчиво добави тя — се възстанови напълно.
— И ти си била там, присъствала си? На това… изяждане?
— О, да.
— И какво представляваше?
— Присъствал ли си на екзекуция?
— Веднъж, в Зелен геран. Обесиха един мъж за грабежи и убийства. Разбойник, който вилнееше по пътищата. Просветен Луренц ни заведе на екзекуцията му, защото така сме щели да научим каква е истинската цена на престъплението. Е, заведе само нас, момчетата.
— И ти взе ли си поука?
— Ами… да кажем, че оттогава разбойничеството не ми се струва толкова вълнуващо занятие.
— Да кажем, че и аз се почувствах по подобен начин. От демонска гледна точка.
— А. — Пен се умълча на свой ред.
Беше прочел още няколко страници, когато Дездемона каза:
— Но ако някога се опиташ да ни заведеш в Идау, ще се борим с теб. Със зъби и нокти.
Пен преглътна сухо.
— Ще го имам предвид.
Наближаваше края на същата глава, схванат от дългото седене, когато някой се опита да влезе в стаята. Пен пъхна книгата под възглавницата и грабна една наполовина закърпена дреха, която предвидливо беше подготвил за тази ситуация… но натрапникът се оказа Клий.
— А, тук си значи — каза посветеният. — Търсех те.
— Просветен Тигни има поръчка за мен? — „Най-после?“
— А, не. Брат ми Руси ни кани на вечеря в замък Мартенден. Днес.
Беше му неприятно, че са го прекъснали по средата на труден абзац, но любопитството му надви. Говореше се, че замък Мартенден никога не е превземан с оръжие, макар че това вероятно се дължеше на вражеските сили, опитвали се да го превземат през годините — не големи армии, а отряди на местни земевладелци в опит да уредят дребни спорове. Боричкания, които можеха да са също толкова фатални за участниците, колкото и широкомащабната война, разбира се.