Плячката [bg]

Докато заедно с Кругман преминаваме между редовете от къпинови храсти и покрай засято с ръж поле, най-неочаквано пред погледа ни се разкрива езеро, наподобяващо стъкло. Кристалночисто е; многоцветните камъчета по брега му блещукат в плитката вода. Порив от планински бриз оформя вълнички по огледалната му повърхност и разкривява обратното отражение на планините, облаците и небето. Към малък пристан са привързани няколко лодки. Стомасите ни вече къркорят от глад по-шумно отвсякога. Кругман се усмихва при звука и ни води обратно в селото, като минаваме напряко през покрита с трева морава.

Отведени сме в голяма столова, в която са строени редици от маси и пейки. Млади момичета носят от кухнята чинии с храна и ни оглеждат крадешком, докато прошепват имената на ястията. Тъпчем храната в устите си. Макар да съм болен, и аз не мога да се въздържа. Очите ми са насълзени, носът ми тече, а главата ми се върти, но не мога да спра да лапам. Овесена каша, бъркани яйца, бекон и хляб. Това са имената на ястията, които споменаха, докато ни сервираха. Жителите на селото остават навън, но са притиснали лица към прозорците и ни наблюдават внимателно. Всички са толкова хубави и млади.

И именно тогава ми хрумва нещо, което ми се струва странно. Почти всички тук са млади момичета.

Оглеждам младежките лица, изпълващи рамките на прозорците. Невръстни деца, такива в предпубертетна възраст и тийнейджъри, но предимно от женски пол. Тук-там се вижда по някое момче на не повече от седем или осем години.

Намиращите се в столовата са в пълен контраст. Вместо млади момичета по периметъра на помещението стоят десетина по-възрастни мъже, оплешивяващи, със закръглени кореми, на по четирийсет или петдесет години. Никой не наподобява дори малко баща ми. Тези мъже са отпуснати и с бради, докато баща ми е мускулест и гладко избръснат. В далечния край двама особено шкембести мъже стоят от двете страни на Кругман. Като че цялата ведрост го е напуснала. Лицето му е навъсено, а масивните му ръце са скръстени пред гърдите. Казва нещо — само дума или две — а един от мъжете напуска мястото си до него и излиза навън.