Офицер и пешка [bg]

Облегнат на парапета, Кинг се наслаждавал на хладната вечер. Полицията на Мемфис му била предложила охрана, но той отказал.

Ще се чувствам като птица в клетка, бил стандартният му отговор.

Рискът бил неотменна част от живота му. Още през 1958 г. чернокожа жена го намушкала с нож в гърдите, като едва не го убила. През 62-ра фанатик на движението „Власт на белите ‘‘ го ударил по главата. През 66-а по време на шествие в Чикаго отново бил улучен с камък в главата. Бил се изправял срещу сълзотворен газ, полицейски кучета, водни оръдия; домът му бил подпалван, а негови чучела били изгаряни повече пъти, отколкото бил в състояние да преброи. Но никога не ползвал охрана. Всъщност нито един от приближените му не носел оръжие. Не позволявал на децата си да притежават дори пистолети играчки. Насилието в пристъп на гняв било нещо непознато за него, а ненасилствените методи на борба били много повече от удобно клише.

Кинг се върнал в стаята и облякъл черното си копринено сако.

— Идваш ли, Ралф?

— Секунда!

Абърнати бил пред огледалото в банята и се приготвял за вечерята.

— Ще те чакам отвън.

Кинг излязъл обратно на балкона, вече по сако, и отново се облегнал на парапета. Останал така няколко минути, а в това време отдолу се събрала тълпа. Соломон Джоунс — техният шофьор за вечерта — бил запалил кадилака, за да загрее двигателя.

Долу се появил Джеси Джексън.

В последно време двамата с Кинг не се разбирали много, имали дълбоки различия за посоката, по която трябвало да поеме Движението за граждански права. Класически сблъсък между поколенията. Дръзкото безочие на младостта срещу търпеливото изчакване на зрялата възраст. Но тази вечер Кинг бил в миролюбиво настроение, доволен, че Джексън ще се включи във вечерята им. С масленозеленото си поло и коженото яке младият мъж рязко се откроявал сред строгите костюми на по-възрастните му колеги. Един от тях започнал да го критикува за облеклото му, но Джексън имал готов отговор:

— Единственото, което ми е нужно, за да отида на вечеря, е апетит.

Репликата му допаднала на Кинг, който се засмял.

Мъжете продължавали да си говорят, Кинг се включил от балкона на втория етаж; плътният му бас се разнасял от високо, хората долу извивали шии, за да го виждат. Бил като проповедник, приковал вниманието на паството си. Всички изглеждали спокойни и радостни след напрегнатия, изпълнен с правни проблеми ден.

Минавало 6 часът.