Офицер и пешка [bg]

— Не. Така и нямахме удобен момент.

— Това е добре. Искам да бъдат унищожени.

— Затова ли се съгласихте на сделка, да ги размените за монетата?

— На никаква сделка не съм се съгласявал. Валдес се свърза с мен и ми предложи, но аз отказах.

— Познавахте ли го?

— Никога не съм го срещал. Но той ме познаваше, или по-точно, знаеше достатъчно за мен, за да ме накара да го изслушам. Бях шокиран, че изобщо знае за монетата. Не си бях дал сметка, че Колийн е подслушала разговора ни. Зад гърба ми е успяла да се добере до телефонния му номер, свързала се е с него и е сключила сделката от свое име.

Нещата започваха да придобиват очертания.

— В последно време двамата с дъщеря ми обсъждаме много събития около моето минало. Тя е на трийсет години и е любознателна. Аз никога не съм й разправял кой знае какво за онези години. Но очевидно съм й казал достатъчно, за да провокирам любопитството й. — Той помълча, после продължи: — Тя открила скривалището, в което държах монетата. Явно полицаят в нея се е проявил…

Усещах, че инициативността й не му дава покой.

— По-добре тези папки да си бяха останали в Куба — каза той. — Както през последните трийсетина години.

Той замълча, после добави:

— Честно казано, никога не съм си представял, че отново ще се занимавам с това.

— Със смъртта на Мартин Лутър Кинг?

— Какво още ви разправи Колийн?

— Много малко. Видяхме едно име. „Офицерска пешка“. Валдес й бил споменал, че може би има връзка с убийството.

На лицето на Фостър се изписа безпокойство.

— Казахте, че не сте чели папките?

— Само това видяхме. Тези две думи. Трябваше да бързаме.

— Колийн каза ли ви още нещо за Валдес?

Давах си сметка, че ме бе довел тук, за да изкопчи от мен каквото знаех, но поклатих глава и реших да контраатакувам:

— Вие познавахте ли се с Кинг?

— Бях неотлъчно до него близо пет години. Тогава бях млад, току-що завършил семинария, първата ми църква беше в Далас. Една вечер Мартин дойде при мен и се опита да ме привлече към Движението. Аз му казах: не, не е за мен тази работа. На следващия ден чух проповедта му. Цял час говори, като порицаваше чернокожата средна класа, задето отказвала да се бори за расата си. Думите му бяха въздействащи. Попаднаха право в целта. Казах си: прав е. Затова станах негов последовател и останах с него чак до Мемфис.

Величината на преживяното от този мъж ме накара да го питам: