Пазителят [bg]

Пазителят направи пауза, наблягайки на думите, които ще последват.

— Ако настроените на една и съща мислена вълна медиуми били достатъчно на брой — обичайно осем или дванайсет, според броя на върховете на Павловския кръст, — тяхната колективна халюцинация достигала такава сила, че започвала да засмуква към себе си хората, които просто са били близо до baquet, без да са свързани към електродите на уреда. Те започвали да виждат новия свят заедно с медиумите на Месмер. Колкото повече били въвлечените в халюцинацията, толкова по-устойчива ставала тя — новите участници ставали нейни катализатори. Хората можели да се придвижват в нея и дори да остават там продължително време.

— А какво е ставало с телата им? — попитах аз.

— Те се оказвали там в своите тела. Или във всеки случай, така са го усещали.

— Почакайте, Ваше Безличество. Да речем, че човек влиза в това ново измерение, а някой друг гледа към неговото тяло. Какво вижда този втория?

— Алекс — каза Пазителят, — първите опити на Месмер — онези, които давали подобен резултат — се провеждали в дълбока тайна. В специална атмосфера, изключваща присъствието на непосветени. Онзи, който е гледал към участниците в опита, със сигурност се е намирал в близост до baquet с включените към него медиуми. По този начин самият той ставал участник в опита.

— А дали медиумите са се премествали в новия свят заедно с апарата и зрителите?

— Не. Медиумите са оставали на мястото си, във всеки случай поне в началото. Но в близост до тях се отварял вход към новия свят. Именно този вход те позволявали да видят другите.

— Добре — казах аз, — а доколко стабилно е било това ново измерение? Колко дълго са го виждали участниците в опита?

— Виждали са го дотогава, докато медиумите продължавали да седят около baquet. Нещо повече, те можели и да се сменят — по един или по двама, докато останалите продължавали да виждат същото. Великият Катализатор — самият Франц-Антон — бил длъжен лично да запалва илюзията при всеки сеанс, присъединявайки другите към съзнанието си. Но когато на призрачния остров вече се озовали достатъчен брой хора, тогава нито на него, нито на медиумите било наложително да полагат специални усилия. Те изпълнявали просто подсигуряваща роля. Месмер можел да напусне мястото си до baquet и лично да се разхожда по илюзорния остров — особено след като изобретил каската, позволяваща да се поддържа връзка с baquet чрез Флуида. Ето така тя изглеждала първоначално…

Пазителят посочи следващата фреска.

Видях лицето на Месмер в профил на фона на някакви скали. Върху главата му имаше нещо средно между пожарникарска каска и античен военен шлем. Шлемът имаше гребен от множество много тънки метални щифтове. Всеки от тях завършваше с медно топче с формата на човешка глава с размера на грахово зърно.