![Невидимият пазител [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/0/nevidimiyat-pazitel-bg-download.jpg)
Невидимият пазител [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-340-7
- Переводчик: Десислава Антова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невидимият пазител [bg]». Краткое содержание книги:
Върна се назад по улица „Сантяго“, слезе към площад „Хавиер Сига“, качи се на моста и спря по средата. Облегна се на парапета, където бе гравирано името на моста, „Муниартеа“. Прошепна го, прекарвайки пръсти по грапавия камък. Взря се в черната вода, носеща мирис на планина, в реката, която бе преливала и причинявала щети и ужаси, останали в аналите на Елисондо. На улица „Хайме Урутия“ още стоеше паметната плоча на дома на Серора, жената, която се грижеше за църквата и жилището на свещеника, указваща мястото, до което бе стигнала реката след наводнението на 2 юни 1913 година. Същата тази река сега бе свидетел на нов ужас, ужас, който нямаше нищо общо с природните стихии, а с най-страшната човешка поквара, превръщаща хората в зверове, в хищници, които се смесваха с почтените човеци, за да извършат най-нечистото деяние, за да отприщят алчността, гнева, гордостта и ненаситния глад на най-противното чревоугодие. Звярът нямаше да спре, а щеше да продължи да осейва с трупове бреговете на река Бастан — това прохладно и лазурно русло с ромоляща вода, миеща бреговете на мястото, в което се завръщаше, когато не й се присънваха мъртви, и което този злодей сега бе омърсил с поднесените си на злото дарове.
По гърба й пробягаха тръпки, тя дръпна ръце от студения камък и ги пъхна в джобовете си. Зъзнеше. Хвърли последен поглед към реката и пое обратно към къщи. Отново заваля.
13
Примесени с вездесъщия брътвеж на телевизора, до нея достигнаха гласовете на Джеймс и Йонан, които разговаряха в холчето на леля Енграси, явно нечувствителни към глъчката, вдигана от седемте старици. Дамите играеха на покер на шестоъгълната, тапицирана в зелено и достойна за някое казино маса, която леля й бе поръчала от Бордо, за да може вечер да залагат на нея честта си и по няколко евро. Щом я зърнаха на прага, двамата се отдръпнаха от игралната маса и тръгнаха към нея. Джеймс я целуна бързо, хвана я за ръка и я поведе към кухнята.
— Йонан те чакаше, искал да говори с теб. Ще ви оставя насаме.
Младшият инспектор пристъпи напред и й подаде един кафяв плик.
— Шефке, пристигна анализът на пробите от Сарагоса, предположих, че искате да го видите възможно най-скоро — каза той, плъзвайки поглед по огромната кухня на Енграси. — Мислех, че вече не съществуват такива места.
— Не съществуват, повярвай ми — отвърна тя, измъквайки сгънат лист от вътрешността на плика. — Това е… невероятно. Слушай, Йонан, космите, които открихме върху труповете, са от глиган, овца, лисица, както и с неустановен произход, може би от мечка, макар анализът да не е окончателен. Освен това останките от кожа по кордата са, дръж се да не паднеш — от коза.
— От коза?
— Да, Йонан, имаме си цял ноев ковчег. Почти ме изненадва, че не са намерили слонски сополи и сперма от кит…
— Ами човешки следи?
— Никакви, нито косъм, нито секрети, нищо. Какво ли биха си казали нашите приятели горските, ако можеха да видят това?
— Че няма човешки следи, защото басахаунът не е човек.
— За мен този Флорес е идиот. Както сам обясни, предполага се, че басахауните са кротки същества, закрилници на живота в гората… Сам каза, че басахаун му е спасил живота, как според теб ще го свърже с тази история.
Йонан я погледна, размишлявайки над обяснението.
— Не е задължително басахаунът да е бил там, за да убива момичетата, може би е било тъкмо обратното. Като закрилник на гората е логично да се е чувствал замесен, засегнат и провокиран от присъствието на маниака.
Амая го погледна изумено.
— Логично? Да не би всичко това да те забавлява? — Йонан се усмихна. — Очевидно тези измишльотини за басахауна ти допадат.
— Само в частта, в която няма мъртви момичета. Но вие по-добре от всеки знаете, че това не са глупости, шефке, и ви го казвам аз, който освен полицай съм и археолог, и антрополог…
— Я стига. Обясни ми защо да знам по-добре от всеки.
— Защото сте родена и израсли тук. Нали няма да ми кажете, че не сте закърмена с тези истории от малка? Това не са глупости, а част от баско-наварската култура и митология. И да не забравяме, че това, което сега е митология, първо е било религия.