Каменният кръг [bg]

— Жалко, че не го глътна наистина. Как понасяш тази жена да живее в къщата? Аз бих я удушил, ако бях тук.

Сестра му изсумтя и затвори очи, накланяйки глава назад, за да може уискито да се спусне по гърлото ѝ.

— О, хората стигат дотам, додето им позволиш; аз не ѝ позволявам много. Все пак — добави тя, отваряйки очи — не мога да кажа, че не ми се ще да се отърва от нея. Наумила съм да я пратя при стария Кетрик, долу, в Брох Морда. Жена му и дъщеря му умряха миналата година и той ще иска някой да се грижи за него.

— Аха, но ако бях на мястото на Самюъл Кетрик, щях да взема вдовицата Мъри — каза Джейми, — а не вдовицата Кирби.

— Пеги Мъри вече е уредена — увери го сестра му. — Ще се жени за Дънкан Гибънс през пролетта.

— Дънкан не си губи времето — рече той, леко изненадан. После му хрумна нещо и се ухили. — Те познават ли се изобщо?

— Не — усмихна се сестра му. После усмивката избледня, заменена от замислено изражение. — Освен ако ти нямаш нещо на ум за Пеги?

— Аз? — Джейми бе така стъписан, сякаш тя внезапно бе предположила, че той може да иска да скочи от прозореца на втория етаж.

— Тя е само на двайсет и пет — продължи Джени. — Достатъчно млада е да роди още деца и е добра майка.

— Ти колко уиски изпи? — Брат ѝ се наведе напред и се престори, че оглежда нивото на уискито в гарафата, като придържаше главичката на бебето с една ръка. Изправи се и изгледа сестра си с леко раздразнение.

— Аз живея като животно в пещера, пък ти искаш да взема жена? — Внезапно се почувства кух отвътре. За да не разбере Джени колко са го разстроили думите ѝ, стана и тръгна из стаята, като съвсем ненужно припяваше тихо на вързопчето в ръцете си.

— Откога не си лягал с жена, Джейми? — попита разговорливо сестра му зад него. Шокиран, той се обърна рязко и я изгледа.

— Бива ли да се задава такъв въпрос на един мъж?

— Не си лягал с ни една от момите от Лалиброх до Брох Морда — продължи тя, без да му обръща внимание. — Поне аз не съм чула. Нито пък с вдовиците, нали? — Замълча деликатно.

— Много добре знаеш, че не съм — сопна се той. Усети как бузите му се изчервяват от раздразнение.

— Защо? — попита направо сестра му.

— Защо ли? — Втренчи се в нея с леко отворена уста. — Ти да не си изгуби ума? За какъв ме мислиш, за мъж, дето ще се промъква от къща в къща, за да ляга с всяка жена, която не го прогони с каиша?

— Няма да те прогонят. Ти си хубав мъж, Джейми — усмихна се Джени почти тъжно. — Ти не би се възползвал от никоя жена. Първо ще се ожениш за нея, нали?

— Не! — рече той разпалено. Бебето потрепна и изсумтя в съня си, и той го прехвърли механично на другото си рамо, започна да го гали и да се взира яростно в сестра си. — Не ща да се женя отново, тъй че не смей да ме сватосваш, Джени Мъри! Няма да стане, чуваш ли?

— О, чух те — рече тя невъзмутимо. Надигна се на възглавницата, за да може да го гледа в очите. — Ще живееш като монах до края на дните си? Ще идеш в гроба без син, който да те погребе и да почита името ти?