Дъщерите на Пандора [bg]

— Не бих уредил да настанят Филип на място, където няма да се грижат добре за него. Проверих. Мястото е добро. Имат специален рехабилитационен център за пациенти в кома, ръководен от доктор Джейсън Гарднър. Заведението е малко, но от висока класа. Няма да позволят на нито един пациент просто да лежи и да вегетира. Ще опитат експериментална медицина, нестандартна терапия и дори ще проучат основно психическите му реакции. Разговарях с доктор Гарднър, той ми направи впечатление на човек, отдаден на работата си и изключително въодушевен по отношение на очакваните резултати. А ти би трябвало да оцениш тези му черти.

— Оценявам ги. — Филип щеше да има нужда от всичкото усърдие на света, за да премине черната бездна. — Той даде ли вече оценка на състоянието на Филип?

— Не. Ще го направи утре. В момента няма промяна в състоянието му. Ще се свържат и с двама ни, ако настъпи такава, независимо дали добра или лоша. А утре ще можеш да разговаряш директно с доктор Гарднър. Той ми даде номера си и каза, че непрекъснато е на разположение на семействата на пациентите си.

— Той, изглежда, е добър лекар и добър човек. — Направи кратка пауза. — Благодаря ти.

Умно беше от страна на Грейди да смекчи отношението й към самия него, като заговори за единствения човек, когото тя обичаше и за когото двамата разговаряха, без да влязат в конфликт.

— Просто не мислех, че ще го преместят по-рано от утре.

— Исках той да бъде удобно настанен.

— За да можеш да го свалиш от първото място на списъка с приоритетите си?

— Не. — Той я погледна право в очите. — За да можеш ти да се успокоиш. Да, исках той да получи възможно най-добрите грижи, но също така исках твоят ум да е бистър и концентриран. Ако това ме прави копеле, така да бъде. — Напълни чашката си с ароматната черна течност. — Не вярвам обаче моята егоцентричност да е толкова важна за теб в този момент, в противен случай нямаше да съм тук. Твой ред е, Мегън. Защо искаш да разговаряш с мен?

— Защото ти си единственият, който разполага с отговорите. — Тя стисна здраво чашката. — Искам да знам повече.

— Повече?

Тя извади сгънат лист хартия от джоба си и му го подаде.

— Когато бях в пещерата, чух много гласове, но тези бяха единствените, които долавях ясно в цялата какофония. Те представляваха най-силното ехо.

— И?

— Трябваше да знам, че казаното от теб отговаря на истината. — Поклати глава. — Не, няма начин да знам със сигурност, но трябваше поне да повярвам. — Пое си дълбоко дъх. — Затова и прекарах последните шестнайсет часа пред компютърния екран и прегледах всички стари броеве на местния вестник. Трябваше да намеря нещо, за което да се хвана.